Тръстеник (област Русе): Разлика между версии

 

== История ==

Първите засвидетелствани признаци на живот в района на селото са от времето на траките. Намерените части от тракийска керамика, открити в местността „Черно-вода" - на 3 км северозападно от Тръстеник, датират, според специалисти, от периода около 3 век пр. Хр.

 

Неуточнен остава въпросът дали това не са били основателите на съществувалото преди това село Тръстеник, които са се разселили край Тетово по време на чумната епидемия, за която споменава Милетич, или са били преселници, дошли за първи път по тези места, като част от тях след това основават сегашното село Тръстеник.

 

Изминали са близо два века от въстанието на Петьр и Асен. Сигурно е, че Тръстеник вече съществува като самостоятелно селище със свое място в социалния живот на региона. Старославянското име Тръстеник дава основание да се смята, че селото е съществувало и преди робството.

 

Част от черкезите избягват по посока на гр. Русе, след което се изселват окончателно от селото, а други са избити от местното население.

 

 

С историята на селото е свързана и една противоречива личност от края на XVIII и началото на XIX век - Исмаил Тръстениклиоглу. Роден е в Тръстеник, в богато и знатно семейство***. Знае се, че той става аян на град Русе през 1795 г. Неговият брат Омар (Омер) е аян на Русе до 1791 г. когато заради многобройните му безчинства е осъден на смърт от Портата. Наред с него по случая е осъден и Тръстениклиоглу Исмаил. Но той успява да избегне участта на брат си, като се укрива. Начело на своята дружина той се изтегля в Плевенско, откъдето напада често казите Никопол, Търново, Разград, Ловеч и Свищов. В същото време числеността на силите му се увеличава. Така минават три години от „разбойническия" му период. През 1794 г. Тръстениклиоглу е изненадан на един дунавски остров от силистренския валия Хаджи Ха-сан ага, който след екзекуцията на Омер Тръстениклиоглу, е назначен за аян на Русе. Исмаил успява да се спаси с 12 човека от дружината си. Войводата на Влахия Александър Ипсиланти ходатайства в негова полза пред Портата, която разрешава на вече известния размирник, да се прибере в Русе, при условие че ще стои мирен. Смирението му трае до 1795 г., когато заграбва русенското аянство и това е началото на трайния му възход, продължил до неговата неочаквана и загадъчна смърт през 1806 г***.

В спомените на тръстеничени Исмаил Тръстениклиоглу живее в легендата, която народът е създал за него.

 

Руско - турската война от 1877 - 1878 г. е завършекът на многогодишните борби на българския народ за освобождението му от османско иго. Пиргово, Мечка, Тръстеник, Обретеник, Кацелово, Бяла и много още селища в Русенския край, са свидетели на героизма на руските войни - бендерци, ахтирци, тирасполци, азовци, украинци, героизъм, който не отстьпва на този при Шипка и Плевен.

 

Местата на руските позиции личат и днес. Западно от селото има голяма поляна, осеяна с тревясали окопи, която хората наричат "Лагера". През зимата на 1877 - 78 г. там лагеруват руските войници.

 

 

Въпреки суровите зимни условия населението оказва помощ на русите като им показва подстъпите към турските позиции, изпълнява разузнавателни задачи, осигурява им храна. Марин Цанев разказва за участта на своя дядо, който след идването на руските войски обикаля няколко села, уж да търси изчезналите си волове. Навярно е имал задача от руското командване да разузнае позициите на турските военни части, защото добре, говорел турски език. Обиколил селата Иваново, Божичен и Щръклево, но бил заловен от турски военни стражи, които му напеели жесток побой, от който той скоро починал.

През 1907 г. княз Владимир Александрович посещава България по повод официалното откриване на паметници в различни краища на България. След град Бяла той посещава и село Тръстеник, където селяните го посрещат с просълзени от радост очи.

 

 

В историята на България 1900" година с известна с масовите протести на селското население - селските бунтове против въведения в началото на 1899 г. от правителството на Либералната партия на Васил Радославов натурален данък -„десятък".

На следващата година десятъкът е премахнат окончателно.

 

 

В турските регистри името на селото се отбелязва като „Тирстеник" (1591 г.) и „Тирсеник" (1694 г.) - своеобразен турски облик на българското Тръстеник (със значение на блатиста местност, обрасла с тръстика - „тръст" - от старобългарски език „тръсть"- Phragmitcs communis). Името е образувано от прилагателното „тръстен" + суфикс „- ик", а приетото правилно граматично назоваване на населението му е тръстеничени.