Уикипедия

Всеобща история: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 1:
[[Image:She-wolf suckles Romulus and Remus.jpg|thumb|[[Тит Ливий]] се позовава на Полибий за легендата за [[основаване на Рим]].]]
[[Image:Carthage National Museum representation of city.jpg|thumb|Възстановка на [[пунически Картаген]] с хълма [[Бирса]] на който се е намирал [[храм на Ешмун|храмът на Ешмун]] - последното огнище на [[съпротива]]та.]]
'''„Всеобщата история“''' на [[Полибий]] е първият фундаментален [[историография|историографски труд]], претендиращ за [[Универсализъм|универсалност]]. Авторът, за разлика от [[Херодот]] и [[Тукидид]], ко­ито опис­ват ис­то­ри­ята са­мо на един на­род (на [[елини]]­те или на [[перси]]­те: II 37,4-6), за­явя­ва, че ще на­пи­ше цяла­та ис­то­рия на поз­на­та­та част на све­та. Като причина за то­ва, Полибий отбелязва, че по „на­ше вре­ме”, всич­ки час­ти на све­та мо­гат да бъ­дат по­се­те­ни по мо­ре и су­ша, и ве­че не по­до­ба­ва за мес­та, ко­ито не поз­на­ва­ме, да при­бяг­ва­ме до сви­де­те­ли, по­ети и ми­тог­ра­фи, „как­то в по­ве­че­то слу­чаи са пос­тъп­ва­ли пи­са­те­ли­те пре­ди нас”, пред­ла­гай­ки „не­дос­то­вер­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за не­си­гур­ни фак­ти” (цитирайки ду­ми­те на [[Хераклит]]). ▼
 
▲'''„Всеобщата история“''' на [[Полибий]] е {{източник|първият фундаментален [[историография|историографски труд]], претендиращ за [[Универсализъм|универсалност]]. Авторът, за разлика от [[Херодот]] и [[Тукидид]], ко­ито опис­ват ис­то­ри­ята са­мо на един на­род (на [[елини]]­те или на [[перси]]­те: II 37,4-6), за­явя­ва, че ще на­пи­ше цяла­та ис­то­рия на поз­на­та­та част на све­та. Като причина за то­ва, Полибий отбелязва, че по „на­ше вре­ме”, всич­ки час­ти на све­та мо­гат да бъ­дат по­се­те­ни по мо­ре и су­ша, и ве­че не по­до­ба­ва за мес­та, ко­ито не поз­на­ва­ме, да при­бяг­ва­ме до сви­де­те­ли, по­ети и ми­тог­ра­фи, „как­то в по­ве­че­то слу­чаи са пос­тъп­ва­ли пи­са­те­ли­те пре­ди нас”, пред­ла­гай­ки „не­дос­то­вер­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за не­си­гур­ни фак­ти” (цитирайки ду­ми­те на [[Хераклит]]).|2015|01|16}}
{{факт|Полибий вкарва и едно [[футурология|футурологично]] прозрение за времето си, а именно че „историята за­поч­ва да се свър­з­ва ка­то в ед­но тя­ло … след Ани­ба­ло­ва­та вой­на” (I 3,4).|2014|10|16}}
 
{{факт|По­ли­бий на­пис­ва „Все­об­ща ис­то­рия” в 40 кни­ги. В пър­ва­та кни­га се разкрива пос­те­пен­но­то ук­реп­ва­не на рим­с­ка­та мощ до [[Първа пуническа война|Пър­ва­та пу­ни­чес­ка вой­на]] и де­бар­ки­ра­не­то на рим­ля­ни­те в Си­ци­лия, но две тре­ти от тек­с­та са пос­ве­те­ни на [[въстание на наемниците|въс­та­ни­ето на кар­та­ген­с­ки­те на­ем­ни­ци в Северна Аф­ри­ка]]. Вто­ра­та кни­га пред­с­тав­ля­ва три ос­нов­ни те­ми – [[Първа илирийска война|Първата илирийска война]], ко­ято оси­гу­ря­ва кон­т­ро­ла вър­ху Ад­ри­ати­чес­ко мо­ре, Го­ля­ма­та [[галска война]] в до­ли­на­та на ре­ка По и ис­то­ри­ята на [[Ахейска лига|Ахейс­ка­та ли­га]] до [[битка при Селасия|бит­ка­та при Се­ла­сия]] и ахео-ма­ке­дон­с­ка­та по­бе­да над спар­тан­с­кия цар [[Клеомен]]. Тре­та­та кни­га е посветена на историята на [[Анибал]]. В нея се опис­ват 17-те го­ди­ни на [[Втора пуническа война|Вто­ра­та пу­ни­чес­ка вой­на]]. В чет­вър­та­та и в пе­та­та кни­га са опи­са­ни съ­би­ти­ята в [[Елада]], Азия и Еги­пет меж­ду 219 и 216 г. пр.н.е. Шестата книга е посветена е [[анализ]] на рим­с­кия дър­жа­вен строй, а следващите от сед­ма до шес­т­на­де­се­та кни­га представляват описание на Анибаловия поход към и в Италия. Се­дем­на­де­се­та­та кни­га за­поч­ва с из­ло­же­ни­е на [[Втора македонска война|Вто­ра­та ма­ке­дон­с­ка война]]. Книгите от два­де­се­та до два­де­сет и вто­ра пресъздават ес­тес­т­ве­но­то раз­ви­тие на из­точ­на­та рим­с­ка кам­па­ния сре­щу [[етоли]]­те и [[Антиох III Велики]], раз­бит в [[битка при Магнезия|бит­ка­та при Маг­не­зия]] през 188 г. пр.н.е., с ко­ято по­бе­ди­те­ли­те-римляни развързват пред и за себе си "[[гордиев възел|гордиевия възел]]". След­ва­щи­те пет кни­ги са пос­ве­те­ни на войни­те на [[Пергамско царство|Пер­гам­с­ко­то цар­с­т­во]], на [[Родос]] и на ек­с­пе­ди­ци­ята на [[Антиох IV Епифан]] в Еги­пет. [[Трета македонска война|Третата македонска война]] сре­щу [[Персей]] е предадена в два­де­сет и сед­ма­та кни­га, но По­ли­бий над­х­вър­ля пър­во­на­чал­ния си за­ми­съл да за­вър­ши с [[битка при Пидна|бит­ка­та при Пид­на]], като про­дъл­жа­ва с пред­с­та­вя­не­то на го­ле­ми­те во­ен­ни кам­па­нии, на ко­ито е бил по­ве­че пряк, от­кол­ко­то кос­вен сви­де­тел, за да прик­лю­чи в три­де­сет и де­ве­та­та кни­га с края на историята - [[Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)|раз­ру­ша­ва­не­то на Кар­та­ген]] от своя лю­би­мец Еми­ли­ан и с кра­ха на [[Коринт]]. Пос­лед­на­та, че­ти­ри­де­се­та­та кни­га, пред­с­тав­ля­ва ре­зю­ме на предходните.|2014|10|16}}
 
{{факт|Тру­дът на Полибий е класически, фундаментален и ог­ро­мен, а сред из­во­ри­те му фи­гу­ри­рат всич­ки из­вес­т­ни име­на на ели­нис­ти­чес­ка­та антична ис­то­ри­ог­ра­фия от [[Ефор]] до [[Тимей]].|2014|10|16}}
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Всеобща_история“.