[[Image:She-wolf suckles Romulus and Remus.jpg|thumb|[[Тит Ливий]] се позовава на Полибий за легендата за [[основаване на Рим]].]]
[[Image:Carthage National Museum representation of city.jpg|thumb|Възстановка на [[пунически Картаген]] с хълма [[Бирса]] на който се е намирал [[храм на Ешмун|храмът на Ешмун]] - последното огнище на [[съпротива]]та.]]
'''„Всеобщата история“''' на [[Полибий]] е първият фундаментален [[историография|историографски труд]], претендиращ за [[Универсализъм|универсалност]]. Авторът, за разлика от [[Херодот]] и [[Тукидид]], които описват историята само на един народ (на [[елини]]те или на [[перси]]те: II 37,4-6), заявява, че ще напише цялата история на познатата част на света. Като причина за това, Полибий отбелязва, че по „наше време”, всички части на света могат да бъдат посетени по море и суша, и вече не подобава за места, които не познаваме, да прибягваме до свидетели, поети и митографи, „както в повечето случаи са постъпвали писателите преди нас”, предлагайки „недостоверни доказателства за несигурни факти” (цитирайки думите на [[Хераклит]]). ▼
▲'''„Всеобщата история“''' на [[Полибий]] е {{източник|първият фундаментален [[историография|историографски труд]], претендиращ за [[Универсализъм|универсалност]]. Авторът, за разлика от [[Херодот]] и [[Тукидид]], които описват историята само на един народ (на [[елини]]те или на [[перси]]те: II 37,4-6), заявява, че ще напише цялата история на познатата част на света. Като причина за това, Полибий отбелязва, че по „наше време”, всички части на света могат да бъдат посетени по море и суша, и вече не подобава за места, които не познаваме, да прибягваме до свидетели, поети и митографи, „както в повечето случаи са постъпвали писателите преди нас”, предлагайки „недостоверни доказателства за несигурни факти” (цитирайки думите на [[Хераклит]]). |2015|01|16}}
{{факт|Полибий вкарва и едно [[футурология|футурологично]] прозрение за времето си, а именно че „историята започва да се свързва като в едно тяло … след Анибаловата война” (I 3,4).|2014|10|16}}
{{факт|Полибий написва „Всеобща история” в 40 книги. В първата книга се разкрива постепенното укрепване на римската мощ до [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]] и дебаркирането на римляните в Сицилия, но две трети от текста са посветени на [[въстание на наемниците|въстанието на картагенските наемници в Северна Африка]]. Втората книга представлява три основни теми – [[Първа илирийска война|Първата илирийска война]], която осигурява контрола върху Адриатическо море, Голямата [[галска война]] в долината на река По и историята на [[Ахейска лига|Ахейската лига]] до [[битка при Селасия|битката при Селасия]] и ахео-македонската победа над спартанския цар [[Клеомен]]. Третата книга е посветена на историята на [[Анибал]]. В нея се описват 17-те години на [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]]. В четвъртата и в петата книга са описани събитията в [[Елада]], Азия и Египет между 219 и 216 г. пр.н.е. Шестата книга е посветена е [[анализ]] на римския държавен строй, а следващите от седма до шестнадесета книга представляват описание на Анибаловия поход към и в Италия. Седемнадесетата книга започва с изложение на [[Втора македонска война|Втората македонска война]]. Книгите от двадесета до двадесет и втора пресъздават естественото развитие на източната римска кампания срещу [[етоли]]те и [[Антиох III Велики]], разбит в [[битка при Магнезия|битката при Магнезия]] през 188 г. пр.н.е., с която победителите-римляни развързват пред и за себе си "[[гордиев възел|гордиевия възел]]". Следващите пет книги са посветени на войните на [[Пергамско царство|Пергамското царство]], на [[Родос]] и на експедицията на [[Антиох IV Епифан]] в Египет. [[Трета македонска война|Третата македонска война]] срещу [[Персей]] е предадена в двадесет и седмата книга, но Полибий надхвърля първоначалния си замисъл да завърши с [[битка при Пидна|битката при Пидна]], като продължава с представянето на големите военни кампании, на които е бил повече пряк, отколкото косвен свидетел, за да приключи в тридесет и деветата книга с края на историята - [[Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)|разрушаването на Картаген]] от своя любимец Емилиан и с краха на [[Коринт]]. Последната, четиридесетата книга, представлява резюме на предходните.|2014|10|16}}
{{факт|Трудът на Полибий е класически, фундаментален и огромен, а сред изворите му фигурират всички известни имена на елинистическата антична историография от [[Ефор]] до [[Тимей]].|2014|10|16}}
== Източници ==
|