Уикипедия

Литература: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на Сяра (б.), към версия на Алиса Селезньова
форматиране: 16x А|АБ, 13x тире, 8x кавички, 8x нов ред, 6x интервали, запетая (ползвайки Advisor.js)
Ред 2:
[[File:Livre Ouvert 2.jpg|дясно|thumb|250px|Разлистена книга]]
 
'''Литература''' (на [[латински език]] ''litera'', ''literatura'') са (''най-често'') произведения от писмен вид, в които [[автор|авторът]]ът разказва определен [[сюжет]], история, която е измислена с цел [[развлечение]], [[поука]], или др. В [[Сюжет|сюжета]] участват [[Литературен герой|герои]], които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат [[книга|книгите]], но литературата може да присъства и в [[интернет]], като [[Цитат|цитати]] или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на [[устни наративи]].
 
== История на понятието литература ==
Като [[термин]] първоначално литературата е означавала буквално ''"учене„учене от книгите"книгите“'' ([[Латински език|лат.]] ''lit(t)era'' - – буква, от което на [[Латински език|лат.]] ''lit(t)eratura'' - – учене, писане, граматика) , вече по-късно обозначава ''"литературна„литературна продукция, произведение"произведение“'' и едва през [[19 век]] придобива смисъла на ''"„[[корпус]] от [[произведение|произведения]] за даден период или [[нация]]"“''. Тоест [[понятие|понятието]]то е сравнително ново, тъй като например в [[Античност|античността]] (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за ''изкуство''.▼
 
▲Като [[термин]] първоначално литературата е означавала буквално ''"учене от книгите"'' ([[Латински език|лат.]] ''lit(t)era'' - буква, от което на [[Латински език|лат.]] ''lit(t)eratura'' - учене, писане, граматика) , вече по-късно обозначава ''"литературна продукция, произведение"'' и едва през [[19 век]] придобива смисъла на ''"[[корпус]] от [[произведение|произведения]] за даден период или [[нация]]"''. Тоест [[понятие|понятието]] е сравнително ново, тъй като например в [[Античност|античността]] (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за ''изкуство''.
 
== Опит за дефиниция и видове литература ==
Днес под литература обикновено се разбира даден обем, съвкупност, група от [[текст|текстове]]ове най-често обединени под даден общ знаменател - – например ''народност'' ([[българска литература]]), ''език'' (англоезична литература), ''исторически период'' ([[средновековна литература]]) и пр. Литературата най-общо може да се раздели на [[поезия]] или [[проза]], но за литература са признати и драматургичните текстове, и всички записани [[фолклор|фолклорни]]ни песни и произведения. Всъщност литературата е [[изкуство]], наред с [[живопис|живописта]]та и [[музика|музиката]]та, но разликата е, че литературата борави с [[Език (лингвистика)|езика]] и с езиковите знаци, докато другите изкуства са [[семиотика|семиотични]] системи имащи твърде различен [[знак|знаков]]ов характер. ▼
 
Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от [[публика]], [[Литературна критика|критика]] и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по [[презумпция]] откровената [[елитарност]] на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост. ▼
▲Днес под литература обикновено се разбира даден обем, съвкупност, група от [[текст|текстове]] най-често обединени под даден общ знаменател - например ''народност'' ([[българска литература]]), ''език'' (англоезична литература), ''исторически период'' ([[средновековна литература]]) и пр. Литературата най-общо може да се раздели на [[поезия]] или [[проза]], но за литература са признати и драматургичните текстове, и всички записани [[фолклор|фолклорни]] песни и произведения. Всъщност литературата е [[изкуство]], наред с [[живопис|живописта]] и [[музика|музиката]], но разликата е, че литературата борави с [[Език (лингвистика)|езика]] и с езиковите знаци, докато другите изкуства са [[семиотика|семиотични]] системи имащи твърде различен [[знак|знаков]] характер.
 
▲Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от [[публика]], [[Литературна критика|критика]] и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по [[презумпция]] откровената [[елитарност]] на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост.
 
Извън елитарната, в класическия смисъл на [[Дума|думата]], и национално-значима литература, или още обозначавана с термина "„[[канон]]"“ имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:
 
*[[булевардна литература]]. Тази литература е обичана и масово купувана заради своята лесна "сдъвкваемост"„сдъвкваемост“, възприемаемост, основен критерий: "да„да бъде интересно"интересно“; понякога се използва в смисъла на дамгосващо дадено произведение понятие.
 
*[[маргинална литература]] - – литература, която в световен мащаб или по отношение на канона не е от значение, но при все това е носител на ценности за ограничени и отделни групи, които я поддържат като я създават и четат. Виж: [[маргинално изкуство]];
 
*[[интернет литература]] - – ново понятие, опитващо се да осъвмести писания по интернет страници, форуми, блогове, сайтове и пр.
 
Общността на литературата на канона, неканоновата литература и извънлитературните текстове се обобщават с понятието [[дискурс|писмени дискурси]].
 
[[Файл:Merton College library hall.jpg|мини]]
 
== Художествена литература ==
{{основна|Художествена литература}}
 
Художествената литература включва [[Стихове|стиховете]], [[Басня|басните]], някои от [[приказки|приказките]]те и [[Разказ|разказите]] и т.н. Художествената литература се различава с някои особености ([[литературен похват|литературни похвати]]) от научнопопулярната и научната литература. Например с '''[[олицетворение|олицетворението]]то''' се приписват човешки качества на животни, растения и предмети; '''[[Епитет|епитети]]''' е литературното название на [[Прилагателно име|прилагателните имена]], а чрез '''[[сравнение|сравнението]]то''' предмет, лице или явление се сравняват с други предмети, лица или явления за по-голяма нагледност. Други литературни похвати са '''[[метафора]]''' и '''[[хипербола]]'''.
 
== Научнопопулярен и научен текст ==
Line 35 ⟶ 34:
 
== Митове и легенди ==
В миналото хората са разказвали истории, с които са си обяснявали неща, които не са разбирали.Тези истории се наричат '''[[мит|митове]]ове''' и '''[[Легенда|легенди]]'''.
 
Митовете са старинни предания за произхода на света, за свърхестествени същества и богове, за необикновени герои и събития.
Line 42 ⟶ 41:
 
== Рими ==
[[Рима|Римата]]та е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи [[ритмичност]] и музикалност в [[стихотворение|стихотворението]]то.Римувам - – намирам подходящи думи за рими в стихотворение.▼
 
▲[[Рима|Римата]] е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи [[ритмичност]] и музикалност в [[стихотворение|стихотворението]].Римувам - намирам подходящи думи за рими в стихотворение.
 
== Басня ==
Баснята е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или предмети. Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части - – разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.▼
 
▲Баснята е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или предмети. Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части - разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.
 
== Приказки ==
В приказките се разказват измислени истории, в които винаги побеждава доброто.Има различни видове приказки:
 
- '''[[приказки за животни]] '''- в тях героите са животни, които се държат като хора и разговарят по между си.
 
- '''[[вълшебни приказки]] '''- в тях има фантастични герои и вълшебни предмети както и необикновени случки.
 
- '''[[битови приказки]]'''- в тях героите са обикновени хора и се разказва за случки от всекидневието .
 
== Афоризми ==
Хората често използват в разговор''' [[Афоризъм|афоризми]]'''.Това са кратки изречения, в които известни личности, [[писател|писатели]]и или [[философ|философи]]и са изразили дълбока [[мъдрост]].Наричат ги още ''"крилати„крилати изрази"изрази“''.
 
== Комикс ==
[[Комикс|Комиксът]]ът е произведение, в което се разказват истории с помощта на [[Рисунка|рисунки]]. Езикът му е специфичен и чрез него се предава не само речта на героите, но и шум, движение, мисли и чувства.▼
 
▲[[Комикс|Комиксът]] е произведение, в което се разказват истории с помощта на [[Рисунка|рисунки]]. Езикът му е специфичен и чрез него се предава не само речта на героите, но и шум, движение, мисли и чувства.
 
== Народни песни ==
 
Повечето [[български народни песни]] са свързани с конкретен обичай- коледарски, лазарски, сватбен. Има и юнашки песни.Те възхваляват силата на герой който се борят със зли сили.В битовите песни се пее за хората и техните отношения.Песните който се пеят по жътва се наричат жътварски песни.Хората ги пеят за да бъде по-лека работат им.В хайдушките песни се пее за силата на хайдутите, за тяхната смелост и борбеност.Има и хумористични песни.В тях има хумор и забава.
 
Line 107 ⟶ 102:
 
== Бележки и използвана литература ==
За възникване и смисъла на понятието "литература"„литература“:▼
 
▲За възникване и смисъла на понятието "литература":
*[http://www.bogdanbogdanov.net/bibliography/starogratskata%20literatura.pdf ''Богдан Богданов, Старогръцката литература, стр.8-9'']
*''Етимология на думата „литература“ - – [http://www.etymonline.com/index.php?search=literature&searchmode=none Онлайн етимологичен речник (на английски)]''
 
== Вижте също ==
Line 138 ⟶ 132:
* {{bg икона}} [http://bg.wikisource.org/ Уикиизточник]
* {{en икона}} [http://wikisource.org/wiki/Main_Page Уикиизточник]
* http://liternet.bg/ - – Портал за литература и хуманитаристика
* [http://www.literaturatadnes.com Литературата Днес - – най-големият български блог за книги и литература]
* [http://www.knigolandia.blogspot.com Книголандия - – най-богатото хранилище за книжни анотации в България]
* http://www.litclub.com/ - – Електронно списание „Литературен клуб“
* http://www.bukvite.bg/ - – Сайт за нова българска литература
* [http://nobel.litclub.com Носители на Нобелова награда за литература]
* [http://www.pfun.biz/arhiv/broeve/broj7/files/gost/gost2.htm Нобелови лауреати за литература за 20-ти век]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Литература“.