Топлишко въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
В Топлица населението не е българско.
Zoupan (беседа | приноси)
Ред 12:
През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац - в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28 февруари той започва преговори с албанските водачи, но не постига успех. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към [[Лесковац]], но при село Петровац е разбита от българските части. През март 1917 г. успява да завладее [[Куршумлия]]. На 15 май Войнович успява да премине старата българска граница и [[Нападение на Босилеградско на 15 май 1917 г.|нахлува в Босилеградско]]. Запалва селата [[Горна Лисина]], [[Ръжана]] и самия [[Босилеград]]. Изгаря почти целият град, убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени.<ref>Димитров, Т. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г., стр. 45-46.</ref> След това се оттегля към Косово и действа в районите, контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.
 
[[Файл:Austrian armysoldiers killingsexecuting in SerbiaSerbs, 1917.JPEGjpg|мини|250п|Австроунгарски войници разстрелват заловени въстаници]]
На 12 март започва българска контрачетническа операция, ръководена от [[Александър Протогеров]] и полковник [[Петър Дървингов]], в която участват и сили на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]]. Българските и австроунгарските власти действат съвместно. След няколкодневни сражения българската армия влиза в [[Прокупле]] на 14 март, а австроунгарците&nbsp;–&nbsp;в Куршумлия. Към 25 март редът е напълно възстановен.