Уикипедия

Есхил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
ред.; форматиране: 17x кавички, 9x интервали, 5x нов ред, 4x тире, заглавие-вложеност (ползвайки Advisor.js)
Ред 3:
| портрет= Aischylos Büste.jpg
| описание= древногръцки драматург
| роден-дата=[[525 пр.н.е.|525 г. пр. Хр.]]
| роден-място=[[Атина]], [[Гърция]]
| починал-дата=[[456 пр.н.е.|456 г. пр. Хр.]]
| починал-място=[[Джела|Гела]], [[Сицилия]]
}}
 
'''Кратки биографични сведенияЕсхил''' Есхил ([[гръцки език|гръцки]] Αισχύλος) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[драматург]]. Роден е през [[525 пр.н.е.|525 г. пр. Хр.]] Той е участник в [[гръко-персийските войни]] (битките при [[Маратон]], [[Саламин]] и [[Платея]]). Първото му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр. Хр. за утвърждаване на Есхиловата драматургическа линия.
 
Създава 120 драматически творби, но до нас достигат текстовете само на "Перси" - това е „Перси“ (единствената запазена историческа трагедия), "„[[Молителките]]"“, "Седемте„Седемте срещу Тива"Тива“, "Прикованият„Прикованият Прометей"Прометей“ и единствената му трилогия – - "Орестия"„Орестия“, от която са запазени и трите части – - "Агамемнон"„Агамемнон“, "Хоефорите"„Хоефорите“ и "Евменидите"„Евменидите“.
 
Според [[Аристотел]] Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хора и дава преднина на диалога. Заради тези радикални промени е наречен "баща„баща на трагедията"трагедията“. Есхил завършва жизнения и творческия си път в [[Джела|Гела]], където е и погребан.
 
'''Виж също:'''
 
* [http://nauka.bg/a/%D0%B5%D1%81%D1%85%D0%B8%D0%BB Есхил в списание "Българска„Българска наука"наука“]
 
===Творчество===
У Есхил елементите на традиционния мироглед се преплитат с гледищата, породени от демократическата държава. Той вярва в реалното съществуване на божествените сили, които въздействат върху човека и често пъти коварно му поставят примки. Есхил се придържа плътно към старинната представа за наследствената родова отговорност - – вината на прадядото се предава на потомците и ги влече към гибел. От друга страна, боговете у Есхил стават пазители на правните основи на новото държавно устройство и той усилено изтъква момента на личната отговорност на човека за свободно избраното от него поведение.
 
Като материал на Есхил служат героичните митове. Най-често той изобразява съдбата на героя или на героичния род в три последователни трагедии, които сюжетно и идейно образуват една цялостна трилогия; след нея идва сатирната драма със сюжет от същия митологически цикъл, към който спада и трилогията. Но като взема сюжети от епоса, Есхил не само драматизира легендите, но и ги преосмисля, пронизва ги със своя проблематика.
Античните учени приписват в литературното наследство на Есхил 90 драматически произведения (трагедии и сатирни драми), от които изцяло са запазени 7 трагедии, включително една пълна трилогия ([http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F "Орестия"]). Освен това 72 пиеси са ни познати по заглавията, от които се вижда какъв митологически материал се е разработвал в пиесата.▼
 
▲Античните учени приписват в литературното наследство на Есхил 90 драматически произведения (трагедии и сатирни драми), от които изцяло са запазени 7 трагедии, включително една пълна трилогия ([http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F "Орестия"„Орестия“]). Освен това 72 пиеси са ни познати по заглавията, от които се вижда какъв митологически материал се е разработвал в пиесата.
Написал е около 90 пиеси, от които до нас са достигнали само 7: “Персите”, [[Седемте срещу Тива|"Седемте срещу Тива”]], “Агамемнон”, “Хоефори” и “Евмениди”; [[Молителките|“Молителките”]], “[[Прикованият Прометей]]”. От останалите му творби притежаваме заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси.▼
Отличен е приживе 13 пъти с наградата “Най-добър трагически поет” в полиса [[Атина]].▼
 
▲Написал е около 90 пиеси, от които до нас са достигнали само 7: “Персите”, [[Седемте срещу Тива|"Седемте„Седемте срещу Тива”]], “Агамемнон”, “Хоефори” и “Евмениди”; [[Молителките|“Молителките”]], “[[Прикованият Прометей]]”. От останалите му творби притежаваме заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси.
 
▲Отличен е приживе 13 пъти с наградата “Най-добър трагически поет” в полиса [[Атина]].
 
'''Произведения'''
* [http://chitanka.info/text/2788/0 "Прикованият“Прикованият Прометей"] в превод на Ал. Ничев
* [http://chitanka.info/text/10207/0 "Агамемнон"„Агамемнон“] в превод на Ал. Ничев
* [http://theseus.proclassics.org/node/162 "Перси"„Перси“] в превод на Н. Вранчев
* [http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F трилогията "Орестия"„Орестия“]
 
==Издания==
Line 38 ⟶ 40:
* Есхил. Прикованият Прометей. С., Скорпио, 2010.
* {{ru икона}} [http://lib.ru/POEEAST/ESHIL/ Библиотека с произведенията на Есхил в превод на руски]
* {{bg икона}} [http://chitanka.info/personbook/eshil/ "Агамемнон"334-tragedii иЕсхил "Прикованият– Прометей"„Трагедии“ (на български)]
 
==Изследвания==
* Bierl, A. ''Die Orestie des Aischylos auf der modernen Bühne: Theoretische Konzeptionen und ihre szenische Realizierung'' (Stuttgart, Metzler, 1997).
* Podlecki, A. J. ''The Political Background of Aeschylean Tragedy''. 2nd ed. (London, Bristol Classical Press, 1999).
* Cairns, D., V. Liapis, ''Dionysalexandros: Essays on Aeschylus and His Fellow Tragedians in Honour of Alexander F. Garvie'' (Swansea, The Classical Press of Wales, 2006).
* Zeitlin, F. I. ''Under the sign of the shield: semiotics and Aeschylus' Seven against Thebes'' (Lanham, Md.: Lexington Books, 1982); 2nd ed. 2009, (Greek studies: interdisciplinary approaches).
* Deforge, B. ''Une vie avec Eschyle. Vérité des mythes'' (Paris, Les Belles Lettres, 2010).
* Кагаров, Е. Г. ''Эсхил как религиозный мыслитель. Элементы фетишизма в древнегреческой религии'' (М., УРСС, 2011) (Академия фундаментальных исследований: этнология).
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Есхил“.