Правителство на Тодор Иванчов 1: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Вижте още: {{Правителства на България}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
Първото '''правителство на Тодор Иванчов''' е назначено от княз Фердинанд през октомври 1899 година след разрива между [[Либерална партия (радослависти)|либералите]] и [[Народнолиберална партия|народнолибералите]] и оставката на [[Правителство на Греков|кабинета Греков]]. Част от новите министри, включително и министър-председателят, са безпартийни, а останалите са от Либералната партия, която осигурява парламентарната подкрепа за управлението. Лидерът на либералите, [[Васил Радославов]], запазва поста си начело на министерството на вътрешните работи и, до голяма степен, фактическото управление на страната.
Правителството на Иванчов се опитва да разреши финансовата криза в [[Княжество България|България]] като намали публичните разходи за сметка на удръжки от пенсии и заплати и като увеличи приходите чрез натурален десятък върху земеделците. След няколко години на неурожай, въвеждането на десятъка предизвиква масови бунтове, потушени жестоко от Радославов.
Убийството на журналиста [[Стефан Михайляну]] в [[Букурещ]] от македонски революционер води до остър дипломатически конфликт с [[Румъния]] през лятото на 1900 година, а четническата дейност на [[Върховния македоно-одрински комитет]] в Македония засилва враждебността на Османската империя, останалите балкански съседи, Русия и русофилските партии в Народното събрание.
Иванчов подава оставка през ноември 1900 след разногласия с Радославов, продължава да управлява начело на безпартиен служебен кабинет до началото на 1901 година. Впоследствие двамата са осъдени от [[Държавен съд]] за корупционна афера.{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
== Събития ==
* 1 октомври 1899 ([[стар стил]]) - кабинетът Иванчов встъпва в длъжност{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
* 2 януари 1900 - сключен е заем с немско-френския банков синдикат за рефинансиране на дълга{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
* 15 януари 1900 - приет е закон за замяна на поземления данък с натурален десятък{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
* април–май 1900 - селски бунтове в [[Тръстеник]] (Русенско) и [[Дуранкулак]] (Добричко) срещу десятъка; правителството въвежда военно положение в Североизточна България{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
* 22 юни 1900 - убийство на Михайляну; следва румънски ултиматум за арестуване на лидерите на [[ВМОК]], отхвърлен от софийските власти, и военни демонстрации на двете страни{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
* 22 ноември 1900 - оставка на правителството след конфликт между министрите{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
== Състав ==
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Тодор Иванчов]]||
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Тодор Иванчов]]||
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Васил Радославов]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Димитър Вачов]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Михаил Тенев]]||
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Петър Пешев]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[военен министър|военно]]|[[Стефан Паприков]]||военен}}
Line 22 ⟶ 35:
== Източници ==
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}}
* {{ташев}}
<references />
== Вижте още ==
| |||