Отваря главното меню

Промени

форматиране: 7x кавички, 2x А|АБ, 2x нов ред, тире (ползвайки Advisor.js)
{{Шаблон:Лингвистична типология}}
'''Аглутинативният език''' е вид [[синтетичен език]] с [[морфология]], която използва най-вече [[аглутинация]]: думите се образуват като се добавят фонетично не променящи се морфеми [[Основа (морфология)|афикс]] към [[Корен (морфология)|корена]]. В аглутинативните езици всеки афикс е [[свързана морфема]] с едно значение (като "умалително"„умалително“, "минало„минало време"време“, "множествено„множествено число"число“ и т.н.), вместо морфологични модификации с вътрешни промени на корена на думата или промяна в тона или ударението. При този вид езици корените не се променят, афиксите не се сливат с други афикси .
 
Понятието е въведено от [[Германия|немския]] лингвист [[Вилхелм фон Хумболт]], за да класифицира езиците от [[Морфология (езикознание)|морфологична]] гледна точка. <ref>[http://books.google.bg/books?id=6IM1s8rytLQC&pg=PA84&vq=agglutinated&dq=Wilhelm+von+Humboldt+1836+agglutination&hl=bg#v=onepage&q=agglutinated&f=false The Ethnographer's Magic and Other Essays in the History of Anthropology, стр. 84]</ref> Произлиза от [[латински език|латинския]] глагол ''agglutinare'', който означава "залепям„залепям заедно"заедно“. <ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=agglutination Online Etymology Dictionary, Harper Douglas]</ref>
 
Неаглутинативните синтетични езици са [[Флективен език|флективни езици]]; морфологично те съчетават афиксите като ги "притискат"„притискат“ заедно, променяйки ги драстично в процеса и прибавяйки нови значения в един единствен афикс (например в [[испански език|испанската]] дума ''comí ''"изядох"„изядох“, суфиксът -''í ''носи значението на [[Наклонение (граматика)|изявително наклонение]], [[Залог|деятелен залог]], [[Време (граматика)|минало време]], първо лице, единствено число, [[Вид на глагола|свършен вид]]).
 
Понятието ''аглутинативен'' често се използва погрешно като синоним на [[Синтетичен език|синтетичен]]. Използван по този начин, терминът включва всички видове синтетични езици, не само аглутинативните.
Аглутинативните и флективните езици са двете краища на [[континуум]] с най-различни езици, клонящи към единия или другия край. Например [[японски език|японският]] е аглутинативен, но има и сливане в т.нар ''otōto'' ('''弟''' ''по-малък брат''), от ''oto+hito'' и неговите неафиксни спрежения. Синтетичен език може да използва морфологична аглутинация в съчетание с частично флективни черти, например в падежната си система (като [[Немски език|немски]], [[Холандски език|холандски]] и [[Персийски език|персийски]]).
 
Аглутинативните езици са склонни да имат голям брой афикси/морфеми в една дума и да правилни, тоест да нямат много [[Правилни и неправилни глаголи|неправилни глаголи]]. Например, японският език има много малко неправилни глаголи – само два са сравнително неправилни; [[луганда]] има само един (или най-много два, зависи от дефиницията на "неправилен"„неправилен“); в [[Турски език|турския]] и [[Кечуа (език)|кечуа]] всички глаголи са правилни. [[Корейски език|Корейският]] има само десет неправилни форми на [[спрежение]]. [[Грузински език|Грузинският]] е изключение - – той е много аглутинативен (с до 10 морфеми на дума), но има значително голям брой неправилни глаголи.
 
== Примери ==
* [[Берберски езици]]
* Някои твърдят, че [[Персийски език|персийският]] е единственият аглутинативен [[Ирански езици|ирански език]]
* много [[уралски езици]], а именно [[унгарски|унгарският]]ят, [[фински|финският]]ят и [[саамски езици|саамските езици]]
* [[Сиуански езици]], а именно [[Лакота (език)|лакота]] и [[Ючи (език)|ючи]]
* много [[тибето-бирмански езици]]
* [[Урартски език]]
Някои добре познати [[Изкуствен език|изкуствени езици]] са аглутинативни, като [[есперанто]] и [[Клингонски език|клингонски]].
== Източници ==
 
== Източници ==
[[Категория:Лингвистична типология]]
[[Категория:Лингвистика]]
18 217

редакции