Топографска карта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+картинка |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 5x интервали, 5x нов ред, 4x дълго тире, 2x дв. интервал, й→ѝ (ползвайки Advisor.js) самопрепратка |
||
Ред 3:
[[Файл:Merian Topographia Lucklum.jpg|thumb|right|300px|Топографска карта от 1654-58 година]]
[[File:Ducatus Luneburgensis (Merian).jpg|thumb|right|300px|Топографска карта от 1654-58 година]]
== Предназначение ==
В исторически план, преди да се възприемат символите за ситуацията в картираната местност и за изобразяване на особеностите на земната повърхност чрез [[хоризонтал]]и, топографските карти са представлявали подробна рисунка, даваща представа както за релефа, така и за построеното или намиращото се върху терена. Така пътищата, сградите, обработваемите земи и даже дърветата са рисувани и тези карти са имали само познавателно значение, като не са давали точно геометрично представяне на земната повърхност.
Основното предназначение на топографската карта е да предоставя подробна информация за [[физическа география|физическата география]] на местността. На топографските карти по правило се отпечатват: названията на населените места, названия на местности, реки, характерни височини с т.нар. коти, нанасят се символи за дървесния вид и височината на горските масиви, пасища, единични характерни храсти и дървета, пътища и други с оглед бързо ориентиране в местността. Не се нанасят границите на административните области, землища и други подобни.
==Методи за създаване на топографски карти==
Създаването на топографски карти се осъществява чрез прилагането на различни методи, свързани преди всичко с използваните технически средства и начин на заснемане и обработка. Изработването на
▲Създаването на топографски карти се осъществява чрез прилагането на различни методи, свързани преди всичко с използваните технически средства и начин на заснемане и обработка. Изработването на топографски карти или планове се нарича топографска [[снимка]] и в зависимост от приложените методи биват:
* [[мензулна снимка]];
* [[тахиметрична снимка]];
Ред 16:
==Използвани мащаби==
Мащабът на заснетия релеф се определя от конкретната потребност от създавания план или карта. Достъпът до релефа, размера на засниманата площ, както и наличния паричен ресурс определят технологията
* '''Топографски план''' - едромащабни топографски снимки от 1:100; 1:250; 1:500; 1:1000; 1:2500 до 1:5000.
▲Мащабът на заснетия релеф се определя от конкретната потребност от създавания план или карта. Достъпът до релефа, размера на засниманата площ, както и наличния паричен ресурс определят технологията - апаратните средства, създаването на опорна мрежа и гъстотата на подробните точки. В зависимост от мащаба в [[топография]]та се използват следните понятия:
▲* '''Топографски план''' - едромащабни топографски снимки от 1:100; 1:250; 1:500; 1:1000; 1:2500 до 1:5000.
* '''Топографски карти''' - топографски снимки със средни мащаби от 1:10000 до 1:200000. Обикновено снимки се правят за мащабите 1:10000 и 1:25000, а останалите се създават като се използват по-едромащабните графични оригинали.
* '''Географски карти''' - това са дребномащабните карти, чийто мащаб е над 1:200000.
== Приложение и използване ==
На всяка топографска карта задължително се обозначават основната посока за ориентиране по картата и нейният [[мащаб]]. Основната посока за ориентиране почти във всички случаи е [[север]]. Това означава, че за да се ориентираме по топографската карта, първо трябва да се '''осеверим''' - да застанем с лице към посоката север и да разположим топографската карта пред нас така, че горният
За да се ориентира правилно по топографската карта, работещият с нея трябва да умее да определя и разпознава [[ориентир]]и, и да изчислява [[азимут]]и по тях.
Топографските карти се използват основно за физическо ориентиране на местността. Те са необходими на военни, туристи, геолози, еколози, [[ландшафтна архитектура|ландшафтни архитекти]], при проектиране и строителство на сериозни инфраструктурни обекти и други.
В края на 20-ти век се появяват първите топографски карти на електронен носител. С появата на спътниковите навигационни системи от рода на [[GPS]], [[Галилео]] и [[ГЛОНАСС]], класическото ориентиране по топографска карта се превръща в стар и трудоемък метод. То обаче със сигурност няма да загуби своето значение и през нашия, 21-ви век.
Ред 38:
|<center>''предимства''||<center>''недостатъци''||<center>''предимства''||<center>''недостатъци''
|-
|осъществява се за секунди||изисква скъпа апаратура||необходими са само
|-
|точността може да бъде от порядъка на сантиметри||апаратурата е енергозависима и може да аварира||ориентирането не зависи от наличието на енергоносители||точността е от порядъка на няколко десетки метра, при особено висока квалификация на ориентиращия
|-
|не изисква специални знания и умения, апаратурата се настройва и ориентира автоматично||при отказ и/или грешка на апаратурата шансовете за успешно ориентиране са практически нищожни||ориентирането може да се осъществи винаги и навсякъде, когато, и където е способен да работи човек||необходимо е дълго и сложно обучение
|}
== Вижте също ==
| |||