Уикипедия

Раковсково: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 16:
 
== История ==
Старото име на селото е Кору дере.
Старото име на селото е Кору дере.Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век.Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ.Те си построили къщи на характерни за времето от керпич и дърво и покрити със слама на 1.5км Южно от селото в една местност.Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население. Избирали удобни места за засада, където изчаквали и минаващи търговци от Месамбрия за вътрешността на страната, нападали и плячкосвали стоката на керваните. Едно от тези места било в местността “Капиите” между село Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала. Така си живеели черкезите до Руско-турската освободителна война. Когото разбрали за настъплението на руските войски в региона, те панически побягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си Днес тази местност се нарича "Черкезкото село" .През този период на път от село Голица за Месамбрия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така пък започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Корудере. Втората вълна били през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи,изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.През 1931 година селото се изместило извън дерето, бил приет градоустройствен план с прави улици, изградили се нови къщи. Започнало да работи Държавно горско стопанство, което осигурявало поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд били изградени кметство, магазин и читалище. Селото се преименувало на името на идеолога на българското национално освободително движение Г.С.Раковски и вече се казвало Раковсково.Днес Раковсково е едно красиво и уютно място далеч от строгото ежедневие съхранило българския дух и традиция. Природата му е непокътната, а къщите добре поддържани. В големите си дворове жителите отглеждат зеленчуци и овошки с които се прехранват. В землището на селото се откриват средновековни български монети. През 1990 г. там са намерени две сребърни монети от времето на Иван Александър и синът му Михаил.
 
Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век. Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Те си построили къщи на характерни за времето от кирпич и дърво и покрити със слама на 1,5 km южно от селото. Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население. Избирали удобни места за засада, където изчаквали и минаващи търговци от Месамбрия за вътрешността на страната, нападали и плячкосвали стоката на керваните. Едно от тези места било в местността „Капиите“ между село Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала.
 
Когато черкезите разбрали за настъплението на руските войски в региона по време на Руско-турската война, те панически побягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си. Днес тази местност се нарича „Черкезкото село“ .През този период на път от село Голица за Месамбрия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така пък започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Корудере. Втората вълна били през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи, изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.
 
През 1931 година селото се измества извън дерето, приет е градоустройствен план с прави улици, изградени са нови къщи. Започва да работи Държавно горско стопанство, което осигурява поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд са изградени кметство, магазин и читалище. Селото бива преименувано на името на идеолога на българското национално освободително движение Г. С. Раковски и вече се казва Раковсково.
 
Днес Раковсково е едно красиво и уютно място далеч от строгото ежедневие, съхранило българския дух и традиция. Природата му е непокътната, а къщите добре поддържани. В големите си дворове жителите отглеждат зеленчуци и овошки с които се прехранват. В землището на селото се откриват средновековни български монети. През 1990 г. там са намерени две сребърни монети от времето на Иван Александър и сина му Михаил.<!-- == Религии == -->
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
* Златьова чешма -– намира се на около 5 кмkm от населеното място. Има целогодишно течаща вода и е много подходящо за излети сред природата.
 
== Редовни събития ==
Line 33 ⟶ 34:
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
 
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Раковсково“.