Йордан Ковачев: Разлика между версии

| роден-дата = [[18 октомври]] [[1895]]

| роден-място = [[Пещера]], [[България]]

| починал-дата = [[19 февруари]] [[1966]]

Йордан Ковачев е роден на [[18 октомври]] [[1895]] г. в гр. [[Пещера]], в семейство на македонски изселници. Баща му е от гр. [[Белица]], Разложко, преселил се рано в [[Пещера]], където създава семейство и работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназия в [[Пловдив]] през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив.

От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в XV конгрес на БЗНС през 1919 г. Привлечен от идеите на Драгиев за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в [[БЗНС]] – Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Като кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в [[Несебър]] за да се усоети избирането му. Научил за интернирането му, за него се застъпва Дж. Лансбъри с писмо до цар [[Борис III|Борис Трети]] от 24 март 1938 г. На съюзната конференция – 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС – Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на [[Димитър Гичев]] и [[Никола Петков]]. Избран е за депутат на Обединената Опозиция в [[6 Велико Народно събрание|VI Велико Народно събрание]] (1946-1949) като присъства в работата му до 26 август 1947 година (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 г. и 11.07.1957-19.12.1958 г. На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. [[Людмил Стоянов]] и [[Христо Радевски]] – председател на СБП, правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера. По искане на Интернационала на борците против войната членът на британския парламент Фенър Брокуей отправя писмо до Президиума на НС. Посланието, подписано от 15 британски парламентаристи гласи: „Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни...“ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване” е в неузнаваем вид и с разбито здраве.

Адвокат е от 1920 г. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г., както и българските толстоисти при отказа им от военна служба. Защитава и подсъдими по политическите процеси на нелегалната БКП (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и [[Никола Петков|Никола Д. Петков]], но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин. Изявява се като активен поборник за отмяна на смъртното наказание. В-к Стършел публикува редица пасквили, един от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев във връзка с процеса на Н. Петков. Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска практика през 1947 г.. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводи от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава „Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов”, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на [[9 Народно събрание]].

Първото му стихотворение „Есенна пролет” е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка „Моето утро” е издадена 1924 г. Творчеството му се проявява в различни литературни жанрове-поезия, разкази, театър и преводи от руски и френски. Културната общественост го познава като автор на стихове, разкази, легенди, драми, преводи от руски, френски и английски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника „Свобода” 1923-1934 г. – орган на вегетарианското движение, в-к „Нов живот” 1935-1949 г. Сътрудничи в сп. „Възраждане 1918-1934 г., в „Светлоструй”, „Мисъл и воля”, „Мисъл”, „Литературен„[[Литературен глас”глас]]”, „Кавал”, Народно земеделско знаме” и др.

На 01.11.1944 г. в Пловдив изнася беседа „Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС”, в която излага и обосновава земеделските си идеи. Посреща земеделските водачи за големия земеделски събор – 24.12.1944 г. в Пловдив.

Из писмо до Борис Делчев:”...Ако пък с твоя поход срещу мене се прибавя нещо към твоята известност или благонадеждност – радостта ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш - — и аз нищо не губя. ...”

От ранни младини сътрудничи и помага на хуманитарни движения като вегетарианското. Той е един от основателите на Българския вегетариански съюз през 1914 г., на Българското вегетарианско кооперативно дружество през 1919 г., инициатор за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр, дн. Пловдивски кв. Прослав-1926 г.. Участва в въздържателното, есперантското дружества. От 1928 г. е член на „Интернационала на борците против войната” (International des résistants contre la guerre), със седалище в гр. Инфилд, [[Англия]], а от 1935 до 1947 г. е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 г., където се запознава с д-р Радженат Прасад, сподвижник на [[Махатма Ганди]] и първи президент на Свободна [[Индия]] – 1947 г. Това е организация, която обявява войната и приготовленията за война за престъпления срещу човечеството. През 1931 г. участва в Международното движение за помирение в Лионза, както и в неговите заседания в гр. Билтхофен, [[Холандия]] 1939 г.. Застава на активна позиция против [[Расизъм|расизма]] и [[Антисемитизъм|антисемитизма]], като през 1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в [[Германия]] евреи. Йордан Ковачев е най-видния представител на българския толстоизъм. Среща се със секретарят на [[Лев Толстой]], [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2,_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D1%91%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Валентин Федорович Булгаков] когато посещава България през 1924 г.. Гостува на видния руски толстоист [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D1%8E%D0%BA%D0%BE%D0%B2,_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Павел Иванович Бирюков] в Женева. На симпозиум в Русия, посветен на 130-ата годишнина от рождението на Л. Н. Толстой, западен участник заявява: „На Запад съществува мнението, че най-добрият познавач на творчеството на Толстой и толстоизма извън границите на Русия е българинът Йордан Ковачев”. През 1960 г. Ковачев пътува из СССР в обикновена туристическа група и отива, с още двама български писатели в Ясна поляна, на честванията на 132-годишнина от рождението на Лев Толстой, като се среща повторно с Булгаков, по чиято покана произнася реч.

* „Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев” - превод на 54 стихотворения. Изд. Посредник, С.,1935,64 с. Увеличено първо изд.-98 стихотворения от „Народна култура”,С.,1956,142 с.

* „Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС” – Реч, произнесена на 1.XI.1944 г. в салона на Военния клуб в Пловдив. Посмъртно издание, Пловдив,1995,28 с.

* [http://www.slovo.bg/old/litforum/216/yokovachev.htm Библейски мотиви, Литературен форум, 2002 г.]

* „Свидетелства за Йордан Ковачев – стихове. Издава Д-во „Приятели на Й. К.”,Пловдив, 2005,35 с.

* [http://www.slovo.bg/old/litforum/212/mzhekov.htm Успехът на Запад, Маргарит Жеков, Литературен фронт Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г]