Уикипедия

Митрополит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 38 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q189854.
м форматиране: 3x дв. интервал (ползвайки Advisor.js) самопрепратка
Ред 1:
'''Митрополи́т''' ({{lang-el|μητροπολίτης}}) е най-старата [[епископ]]ска [[титла]] в [[Християнска църква|Църквата]]. Първоначално митрополит е бил [[епископ]] на християнска църква с резиденция в столица или митрополия (''μητρόπολις'') на [[Рим]]ска провинция.
 
== Древната църква ==
Титлата ''митрополит'' се среща за пръв път в [[канон]]ите на [[Първи Никейски събор|Никейския Вселенски Събор]] [[325]] г. 34-to Апостолно правило определя: ''«епископите на всеки народ да знаят първия от тях и да го признават за главен, и да не творят нищо, което превишава тяхната власт, без негово знание.»'' Митрополитите са свиквали и били председатели на [[Поместен събор|поместни събори]] в своята [[епархия]] (''ἤ ἐπαρχία'').
 
== Българска православна църква ==
Ред 9:
По времето на цар [[Иван Асен II]] (1218 - 1241) е имало 10 митрополии от общо 14 епархии. По време на турското робство някои от митрополиите са били понижени в ранг епископия. Знае се, че през 17 век на Търновския митрополит са подчинении [[Ловеч|Ловчанския]], Червенския и Преславсият епископи. От 18 век до създаването на Екзархата през 1871 г. висшето духовенство по българските земи се състои от гърци. Броят се само 12 българи – епископи и митрополити (владици). На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - [[Иларион Ловчански]]. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и болен, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит [[Антим I]]. Първите български митрополити (владици), признати от султана са [[Иларион Макариополски]], [[Натанаил Охридски]], [[Антим Видински]] и [[Иларион Ловчански]].
 
Понастоящем 15-те български епархии на [[БПЦ|Българската православна църква]] се управляват от своя [[архиерей]], който носи титлата [[митрополит]]„митрополит“. 13 от епархиите се намират на територията на България — [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска и Великопреславска]], [[Великотърновска епархия|Великотърноеска]], [[Видинска епархия|Видинска]], [[Врачанска епархия|Врачанска]], [[Доростолска епархия|Доростолска]], [[Ловчанска епархия|Ловчанска]], [[Неврокопска епархия|Неврокопска]], [[Плевенска епархия|Плевенска]], [[Пловдивска епархия|Пловдивска]], [[Русенска епархия|Русенска]], [[Сливенска епархия|Сливенска]], [[Софийска епархия|Софийска]], [[Старозагорска епархия|Старозагорска]]. Другите две са [[Американско-австралийска епархия|на САЩ, Канада и Австралия]] със седалище в [[Ню Йорк]] и [[Западно- и Средноевропейска епархия]] със седалище в [[Берлин]].
 
== Руска православна църква ==
В [[Руска православна църква|Руската Църква]] след покръстването през 988 г. [[Киев]]ският и на цяла Русия митрополит е назначаван в Константинопол с указ на императора и патриарха. При учредяването на Московския Патриархат през [[1589]] г. се създават четири катедри, начело с митрополити (Новгородска, Ростовска, Казанска и Крутицка), но без митрополии. Руските митрополити са се отличавали по онова време от другите епископи и от архиепископите само по почест.
[[Категория:Митрополити| ]]
[[Категория:Християнски санове]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Митрополит“.