Бобри: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 25:
}}
'''Бобрите''' (''Castor'') са род водолюбиви [[гризачи]] от семейство [[Боброви]] (''Castoridae'').
Разпространени са в [[Северна Америка]] и [[Европа]].
Генетични изследвания на двата вида европейски и северноамерикански бобър показват специфични различия между техните популации и малко вероятната кръстоска на видовете.
Американският бобър е обявен за национално животно на [[Канада]]. ▼
▲Американският бобър е обявен за национално животно на [[Канада]].
Най–големият гризач на северното полукълбо със свойте 25 - 30 кг и дължина до 130 см, бобърът живее покрай недълбоките реки с добре залесени брегове. Масивното му набито тяло е идеално приспособено към земноводния начин на живот: ципестите му задни крака му служат за плавници; овалната и сплесната опашка, изградена от сухожилия и мазнини, му служи за кормило, когато плува във водата. Впрочем той не я използва като работен инструмент, а като опора, когато поваля дървета.
Наричат го „речният цар“. Бобърът може да остава под водата в апнея, т.е. без да диша, в продължение на 5 минути, а в случай на опасност и три пъти по-дълго. Тогава той използва кислородните запаси на дробовете и тъканите си. Когато се гмурка, той затваря ноздрите, ушите и устата, но оставя отворени очите си, предпазени от прозрачна мембрана. Случва му се да диша, като показва само ноздрите над водната повърхност! Бобърът се чифтосва в реката от януари до март. Малките му бързо се научват да плуват.
Менюто на бобрите е вегетарианско. Корени на лилии, тръстикови кълнове,върбова кора и клонки от брези, ясени, лески, тополи и др. Това е менюто на бобъра, което той разнообразява с плодове и зърна (царевица, слънчоглед). Всеки ден този гризач изяжда не по-малко от 700 г кора или 2кг растения! Тъй като не може да се катери по дърветата, той е намерил друго решение: поваля ги с четирите си големи резци, като откъсва трески от 5 до 10 см.
Европейските бобри обикновено издълбават леговищата си в бреговете или корените на някое дърво. Тези убежища имат много
входове, разположени на 50см под водата. Колибите – най-вече дело на американските бобри – са изградени от дървени трески, преплетени клони и друг сртоителен материал от реката. Те са уплътнени с камъни, пясък и кал, които гризачът обработва с предните крайници. В центъра на жилището се намира помещението за обитаване, изолирано със сухи трески и снабдено с отвод за въздуха. Бобрите строят също бентове с помощта на дънери, клони и кал, за да регулират нивото на водата. Тези бентове (и жилища) могат да достигнат 500м дължина и 4м дълбочина.
Бобрите са активни през нощта и по здрач. Живеят на семейни групи, съставени са от два възрастни екземпляра и от малките им от последните две години. Случва се много групи да съжителстват на съседни територии. Територията на една двойка обхваща от 1 до 2 км река. Бобрите очертават границите с миризлив секрет с кафяв цвят – [[боброва струя]].
Бобърът за малко да изчезне от [[Франция]], защото е преследван заради кожата, месото и бобровата струя, използвана в парфюмерията (само като фиксатор!). В началото на XX в. от бобъра са останали само стотина представители в долината Рона. От 1968г. видът е защитен във всички реки във Франция. Днес, след много внасяния на бобри, се наброяват хиляда представители в територията на страната.
Петнадесет минути е времето, необходимо на двойка бобри да да повалят дърво с диаметър 10 см! Когато дървото падне, двойката го изглажда, обелва кората му и го нарязва на парчета с дължина 2 м.
== Външни препратки ==
* {{itis|180211|Бобрите}}
{{Link FA|ca}}
[[Категория:Бобри]]
| |||