Уикипедия

Кит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Премахната редакция 6438825 на 151.237.28.80 (б.) - без копирано от детски форум http://bgzoomumbafans.boards.net/thread/64/
Ред 1:
{{към пояснение}}
[[Картинка:Humpback whale jumping.jpg|мини|right]|Скок на кит над водата]]
'''Китовете''' са едри морски [[бозайник|бозайници]] от разред [[китоподобни]] (''Cetacea''), който включва още [[делфин]]ите и други. КитообразнитеКитовете сеса делятнай-големите на две семейства групи: такива с балени (китове,известни [[финвалиживотно|животни]], ивичестив китове) и други със зъби ([[кашалоти]], [[делфини]], [[морски свине]] и др.)света. ИстинскитеТялото китовеим илидостига подразреднад беззъби30 китове имат балени и образуват три семейства: бели, сиви и ивичести китовеметра. Тези огромни
базайници, най-едрите на планетата (120 м за сивия финвал) живеят във водата,
макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студени
морета, където намират изобилие от храна. Повечето от финвалите живеят във
всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а
сивият – Северния Тихи океан.
 
Има [[бракониер]]и, които убиват китовете заради кожата и маста им. Китовата мас се използва в медицината.
=== Хранене ===
 
==Развитие==
Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни
===Под една година===
скариди. Някои, като синия финвал, са много капризни и се хранят само с крил;
Новороденото бебе син кит тежи колкото слон. То се храни с [[мляко]]. Майката и бебето пътуват заедно към богатите на храна води,близо до полюсите.
други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по
един и същи начин: поглъщат огромни количества морска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат
храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.
 
===На една година===
=== Миграция ===
Бебето постепенно расте.На 1 година синият кит може да достигне две трети от дължината на възрастен индивид.
 
===На пет години===
След миграция от 6000 до 8000 км, китовете се намират през лятото в студените
Когато синият кит стане на 5 или 6 години,той вече е пораснал,но все още не е достигнал размера на възрастен индивид.
полярни води. Там те наддават, като поглъщат тонове от изобилния по това време
крил. След това прекарват студения сезон в умерените или тропически морета,
където женските раждат обикновено по едно малко след близо година бременност.
Майката инжектира в гърлото на китчето много хранително мляко. Малкото
поема  между 50 и 60 л мляко на ден в
продължение на една година. Майката много се грижи за малкото, което се отделя
от нея на една или две години.
 
===Възрастен Сивиятсин кит ===
Възрасният син кит достига максималната си дължина на 25-30 годишна възраст. Сърцето на синия кит е повече от метър в диаметър.
 
Това е единсвеният, който се храни с организми от дъното на морето (крабове, миди
и др.), като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги
сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика 
и идва през зимата да се размножава във топлите води на Калифорнийския
залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко
на всеки две години. При раждането си то е дълго 5 м и тежи 500 кг.
 
=== Защитен вид ===
 
Враговете на кита са два: голямата косатка от семейството на делфините и
човекът. Ловът на китове съществува от векове: изглежда, че баските и
ескимосите са първите китоловци. Но две по-скорошни открития, моторният кораб и
харпунното оръдие, увеличиха лова на китовете. Днес някои видове почти са
изчезнали от обитаваните от тях територии, а други са сериозно застрашени. Те
вече са сред защитените видове. Все пак 
стотици екземпляри се убиват всяка година.
 
=== Китове на сушата ===
 
Не е учудващо, че
умрелите китове се изтласкват на сушата от теченията или приливите, но остава
загадка кои са причините, които тласкат живи китове да се самоубиват
индивидуално или групове на брега. Сред предлаганите теории, като болест или
паника от природно явление (заметресение, буря), се споменава и загуба на
ориентация. Изглежда, че китообразните се оринетират с помощта на вътрешен
компас, скойто засичат промените на земното 
магнитно поле.
 
=== Инструменри за изследване ===
 
Дълго време научното наблюдение на китовете билотрудно. Наистина тези животни
прекарват  от 5 до 10% от времето на
повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес специалистите
разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За
целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбначния му плавник
стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани
в лаборатории. Позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът
му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плават заедно, това е семейна двойка.
Скоро ще определят генетичните връзки между китове в една и съща зона.
 
=== Големи музиканти ===
 
Някога песента на китовете измъчвала моряците: те мислели, че тя е на морските
сирени, които искат да ги завлекат на дъното на океана. Дълго време биолозите
отказват да приемат, че китовете могат да пеят. Но в началото на 50-те години в
морето при Бермудите бяха направени първите записи на това пеене.
Най-характерните звукове изглежда служат за общуване: например за определяне на
териотория. Свързани също с размножаването, тези звукове са доловими на големи
разстояния.
 
От всички китообразни гърбатият кит издава най-сложните звукови откъси, като
навързва ридания, стонове, ръмжени, въздишки, скърцания или  цвъртене. Всеки индивид се разпознава по
гласа и по особените теми, които се променят във времето. Едно пеене може да
трае десетина минути, след това да се повтаря понякога в продължение на часове.
Изглежда, че всички възрастни  от този
вид могат да пеят, но мъжките са особено талантливи. Гърбатите китове могат да
пеят много по време на размножаването.
 
Китовете имат „въшки“! Това са ракообразни, които образуват втвърявания като
брадавици.  Тъй като тези паразити не се
натрупват на едно и също място при различните видове, те дават на специалистите
точен критерий за разпознаването на китовете.
 
Гърбатият кит е добър спортист. Той успява да изхвърли десетина пъти поред
30-те си тона извън водата, като прави мощни и елегантни скокове. Да си
представим 400 души да скачат едновременно! След това пада по корем или гръб.
Много обясния се дават за скоковете на китовете: сватбено парадиране, средство
за общуване, техника за събиране на рибните пасажи, метод за отърваване от паразитите,
игра, демонстрация на сила и др.
 
=== Дишане ===
 
Като бозайник, китът трябва да се изкачва на повърхността, за да диша. Той
изхвърля мощно въздуха от дробовете  през
„пръскалката“, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многойратно
операцията, преди да изчезне. Когато животното отвори пръскалката, за да
издиша, влажният и топъл въздух от дробовете му се кондензира над водата и
образува фонтан от капки. Височината и формата на фонтана зависят от вида. Так
гренсландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя.
 
'''Инструменти за изследване'''
 
Дълго време научното наблюдение на китовете билотрудно. Наистина тези животни
прекарват  от 5 до 10% от времето на
повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес специалистите
разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За
целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбначния му плавник
стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани
в лаборатории. Позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът
му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плават заедно, това е семейна двойка.
Скоро ще определят генетичните връзки между китове в една и съща зона.
 
'''Големи музиканти'''
 
Някога песента на китовете измъчвала моряците: те мислели, че тя е на морските
сирени, които искат да ги завлекат на дъното на океана. Дълго време биолозите
отказват да приемат, че китовете могат да пеят. Но в началото на 50-те години в
морето при Бермудите бяха направени първите записи на това пеене.
Най-характерните звукове изглежда служат за общуване: например за определяне на
териотория. Свързани също с размножаването, тези звукове са доловими на големи
разстояния.
 
От всички китообразни гърбатият кит издава най-сложните звукови откъси, като
навързва ридания, стонове, ръмжени, въздишки, скърцания или  цвъртене. Всеки индивид се разпознава по
гласа и по особените теми, които се променят във времето. Едно пеене може да
трае десетина минути, след това да се повтаря понякога в продължение на часове.
Изглежда, че всички възрастни  от този
вид могат да пеят, но мъжките са особено талантливи. Гърбатите китове могат да
пеят много по време на размножаването.
 
Китовете имат „въшки“! Това са ракообразни, които образуват втвърявания като
брадавици.  Тъй като тези паразити не се
натрупват на едно и също място при различните видове, те дават на специалистите
точен критерий за разпознаването на китовете.
 
Гърбатият кит е добър спортист. Той успява да изхвърли десетина пъти поред
30-те си тона извън водата, като прави мощни и елегантни скокове. Да си
представим 400 души да скачат едновременно! След това пада по корем или гръб.
Много обясния се дават за скоковете на китовете: сватбено парадиране, средство
за общуване, техника за събиране на рибните пасажи, метод за отърваване от паразитите,
игра, демонстрация на сила и др.
 
'''Дишането'''
 
 
Като бозайник, китът трябва да се изкачва на повърхността, за да диша. Той
изхвърля мощно въздуха от дробовете  през
„пръскалката“, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многойратно
операцията, преди да изчезне. Когато животното отвори пръскалката, за да
издиша, влажният и топъл въздух от дробовете му се кондензира над водата и
образува фонтан от капки. Височината и формата на фонтана зависят от вида. Так
гренсландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кит“.