'''Албанското кралство''' или '''Кралство Албания''' ({{lang-la|Regnum Albaniae}}) е [[средновековие|средновековно]] регионално владение, съществувало в [[период]]а 1272 - 1368 годинагодини на [[територия]] от днешна [[Албания]]. Създадено от [[Карл I Анжуйски]] на територията завладяна от [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] през 1271 годинаг., който взима титлата „Крал на Албания“. Владението се е простирало от [[Драч]] на юг по [[адриатика|адриатическото]] крайбрежие, при неясно определени граници около [[Бутринт]]. Голям опит за териториално разширение на изток в посока [[Константинопол]] е пропуснат след провала на [[Обсада на Берат (1280–1281)|Обсадата на Берат]] (1280–1281). След [[Византия|византийска]] контраофанзива и [[сицилианска вечерня|сицилианската вечерня]] територията на кралството намалява за сметка на [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]. Притежание на кралството остава Драч и околностите, които са превзети окончалтеноокончателно от [[Карло Топия]] през 1368 годинаг. През 1392 годинаг. неговият син предава града на [[Венецианска република|Венецианската република]].
