Йезекиил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 19:
В Стария завет е отбелязано, че през петата година от заточението на цар Йоахин във Вавилон, Езекил получава Божия призив за неговата служба, което събитие се датира около [[592 пр.н.е.]] (1:2). Пророческото служение на Езекил траяло поне до [[571 пр.н.е.]] (Езек. 29:17), което показва, че е продължило приблизително 20 години.
Начина на проповядване на Езекил преди падането на Йерусалим е коренно различен от този след падането и унищожението му (ср. 1-24 с 25-48). Необикновените символични действия на Езекил подсказват драматично бъдещото падане на Йерусалим, ужасяващата загуба на живот и залавянето на цар Седекия (4:1-5:17; 12:1-16). Първите две видения много ясно издават огромната бездна разделяща светия Бог и противящите Му се хора (1:1-13:15; 8:1-111:24) {{факт|както и кулминацията на оттеглящата се Божия слава от Храма в Йерусалим.|2015|1|20}} Езекил осъжда [[Юдейско царство|царството на Юда]] заради многото му грехове (22:1-31) и богохулните ритуали извършвани в храма (8:1-18). Чрез три много силни илюстрации той успява да покаже нагледно, че цялата история на Израиля и Юда е история на грехопадение, недоволство и неподчинение към Бог (16:1-63; 20:1-49; 23:1-49). {{факт|Думите на Езекил са съсипващо обвинение към Божият избран народ. Стилът на пророка издава драстичните мерки, които е трябвало да бъдат приложени към неговите слушатели, за да може те да се обърнат наобратно към Бог. Бог дава на Езекил едно доста силно послание и великият му пророк покорно го предоставя на хората, илюстрирайки Божието послание по един невероятен начин.|2015|1|20}}
{{факт|След падането и разрушаването на Йерусалим Езекил променя стила си на служение. Неговите братя са вече изпитали пълнотата на Божия гняв към тях и Езекил век с по-мил тон им показва надеждата за едно ново, по-добро бъдеще, в което връзката им с Бог ще е и доста по-здрава.|2015|1|20}} Както [[Исая]] и [[Еремия]], Езекил пророкува срещу чужди народи (25:1-32:32) и заявява, че Бог ще ги съди заради техните грехове. После Езекил набляга на евентуалното възстановяване на царствата на Израиля и Юда, като използва не толкова драматични символи (37:15-23) които са все така силни, но изпълнени век с надежда и успокоение (34:1-31) в съчетание с послания в резултат на видения (37:1-14; 40:1-48-35).
== Пророчества ==
{{раздел-мъниче}}
== Видения ==
Езекил пророкува получавайки и предавайки Божието послание. Сред другите старозаветни пророци, само [[Даниил]] получава видения като тези на Езекил. По принцип виденията са близки до сънищата, но интересното при Езекил е, че той получава виденията си когато е буден (8:1) и разпознава момента, в който видението започва и свършва (11:24-25). Езекил разбира виденията си като лично Божие послание за него и за [[Богоизбраност|Божият избран народ]]. Получавайки виденията, Езекил успява да предаде посланията, които те носят на заточениците (ст. 25). Чрез виденията, Бог предава на Езекил едни от най-силните Си послания към еврейския народ. Първото видение на Езекил набляга на Божията слава и присъствие и това става основата на служението на Езекил (1:1-3:15). Второто видение описва по един драматичен начин дълбочината и сериозността на греха на Юда (8:1-11:24). Третото видение дава успокоение на Юдея и надежда за освобождение (37:1-14). В последното видение на Езекил, Бог описва един чудодейно възстановен бъдещ и нов Израил. В крайна сметка Бог заповядва на Езекил да мълчи през част от ранните стадии на своето служение (3:26-27; 24:27). Въпреки това, Езекил намира начин да предаде Божията истина на хората от своя народ. Както и другите старозаветни велики пророци, чрез символични действия (ср. Исая 20:1-6; Еремия 19:1-13) успява да предаде Божието послание на една миниатюрна основа. По този начин, Езекил успява по доста драматичен начин да разкаже за Вавилонската обсада и разрушаването на Йерусалим (Езекил 4:1-5:17), както и за бягството на [[Седекия]] и залавянето му от вавилонската армия (12:1-16). Съвпадението на смъртта на жената на Езекил с разрушаването на Йерусалим и Храма от [[Навуходоносор II]] e доста емоционално и болезнено изпитание. Бог кара Езекил да остави настрана мъката и обичаите за оплакване на мъртвата си жена. Точно както Бог забранява на Езекил да изрази мъката си, [[вавилонци]]те няма да позволят на заточените юдеи да отделят специално време за жалене по тяхната разрушена столица, държава и народ (24:15:27).
Странните видения и символични действия на Езекил карат доста богослови да го определят като екстатичен пророк. От самото начало на пророкуването, екстатичното играе доста важна роля (1 Царе10:1-13).
== Източници ==
| |||