Адвокат: Разлика между версии

'''Адвокатът''' е юрист, който е оправомощен от закона да предоставя правна помощ, съдействие, процесуално представителство и защита в полза на различни лица и организационни структури. Адвокатите представляват клиентите си в [[съд]]а и при други спорни ситуации, както и осъществяват консултиране на различни сделки и казуси. Адвокатите в България са организирани в [[Адвокатура|адвокатски ]]<nowiki/>колегии. Адвокатската професия е свободна и независима, а адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Това гарантира неприкосновеността и сигурността на тайните на клиента от каквито и да били злоупотреби и посегателства от страна на трети лица.

 

 

Адвокатската професия е израз на конституционно и законно гарантираното право на защита и правна помощ на всички граждани и организации.

Между различните [[съдебна система|съдебни системи]] съществуват значителни различия по отношение на ролята на адвоката в тях. Отделните законодателства поставят разнообразни изисквания пред субектите, които упражняват адвокатската професия. Това са различни по вид разрешителни и регистрационни режими, които имат за цел прозрачност при упражняване на професията и публичността на адвокатските регистри. В резултат, значението на термина "адвокат", може да има различно значение в различните държави. В Република България действа Закон за адвокатурата, който урежда отношенията между адвокат и клиент и регламентира редица права и задължения за адвокатите, както и свързаните с тях санкции. Висш орган на адвокатурата се явява Висшият адвокатски съвет, който има за седалище гр. София. Той е върховен орган на адвокатурата с ред изключителни правомощия. На регионално ниво действат адвокатските съвети, които ръководят дейността в отделните адвокатски колегии.

 

<div style="float:right; text-align:center;">

[[File:Advokat, Engelsk advokatdräkt, Nordisk familjebok.png|90px]][[File:Advokat, Fransk advokatdräkt, Nordisk familjebok.png|90px]]

За встъпване в длъжност, адвокатите полагат клетва в тържествено заседание и подписват клетвен лист. Съдържанието на клетвата е следното: ''"Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се."''

 

В някои държави адвокатите практикуват в различни области на правото и са строго профилирани. Правната наука е твърде обширна и трудно позволява постигане на цялостен практически опит във всичките й клонове. Поради тази причина в болшинството от правните системи има създадена практика адвокатите да се сдружават в адвокатски дружества, които поемат всякакъв тип работа, която впоследствие се разпределя измежду отделните адвокати в дружеството, съобразно техният опит в дадена правна сфера.

 

В [[България]] съществуват множество големи и малки адвокатски дружества, които са способни да поемат дела с висока правна сложност, както и самостоятелни адвокати, които сами определят работата, която поемат, съобразно опита, знанията и времевия ресурс, с който разполагат в конкретния момент. В България адвокатите основно се делят на такива, практикуващи в наказателното право и в гражданското право, но има и такива адвокати, които практикуват и в двата основни отрасла на правото.

 

Съгласно българското законодателство, субектите, които могат да извършват действия пред съда са ограничени. Адвокатът упражнява процесуално представителство по силата на пълномощие, най-често предоставено от клиента, който го е наел, или от друго упълномощено лице, вкл. друг адвокат. Често се налага страните по делото да ангажират адвокати да присъстват на съдебните заседания, да пледират, да правят искания пред съда във връзка със защита на правата на упълномощилата ги страна. Причината за това е, че процесуалните закони предвиждат срокове и други изисквания за извършване на много от съдопроизводствените действия, което влече заплаха от пропускането на възможността за извършване на тези действия, което в голяма част от случаите би могло да доведе до загуба на делото. Страните, съгласно повечето национални закони могат и да се представляват сами, но това често представлява трудност за тях, а на практика изнервя съдиите, които следва да насочват страните в процеса. В страни като Венецуела, от друга страна, никой не може да се яви пред съдия, освен ако не е представляван от адвокат. (липсва източник)

 

Висши органи на адвокатурата в Република България са Общото събрание на адвокатите от страната, което се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет, Висшия адвокатски съвет, Председателят на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Адвокатските колегии също имат своите органи: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра й адвокати. В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.

 

Адвокатите често биват ангажирани за извършването обширни изследвания и проучвания на релевантни за казуса факти, които интересуват клиента. Има ред начини и прийоми, които адвокатите познават и използват за установяване на собствеността върху имоти, историята на собствеността върху тези имоти, статута и представителството на дружества, както и влиянието на определени лица в тези дружества. Правното проучване представлява съвкупност от сложни действия, които целят установяването на конкретни факти. Такива проучвания се налагат от нуждата на правните субекти да имат сигурност в гражданския оборот, като в случая не става дума единствено за съдебни дела, а за всякакъв вид дела и процедури. За да се направят въпросните проучвания често се налага изготвянето на специални документи и депозирането им пред съответните ведомства. Някои адвокати предпочитат да им се плаща “на парче” за такъв тип дейност без да се ангажират с по-нататъшния резултат от проучването или анализа. В тези случаи клиентите винаги имат възможността да се свържат с друг адвокат, който да им предостави следващото “парче” от въпросното дело. За адвокатите не представлява трудност да свързват тези парчета и да дават прогнози за крайния изход на процедурата или да предложат друго решение за постигане на търсения резултат. Други адвокати избягват да приемат работа “на парче”, считайки, че най-добрият начин да бъде защитен интеса на клиента е да се поема обща отговорност за целесъобразността и правилността на всички извършени действия във връзка със случая.

 

Съдебните дела, биват проучвани от адвокатите директно в деловодството на съда, като често същите се ангажират с писмено или устно становище по въпросното дело. Важно е да се знае, че адвокатските становища представляват единствено мнението на въпросния адвокат във връзка с делото, а не някакъв вид константа. Много рядко се срещат адвокати, които твърдо биха заявили, че дават гаранция за верността на тяхното становище или за изхода от съдебния спор. Това произтича от обстоятелството, че адвокатът дължи на клиента адекватна и навременна правна защита, и въпреки че той е длъжен да положи максимални усилия за защита на интересите на клиента, той не дължи, а и не би могъл да дължи конкретен съдебен резултат (конкретен изход от правния спор), тъй като той не е решаващ орган.

 

Отношенията между адвокат и клиент са основани на добросъвестност, взаимно доверие и отговорност. Адвокатът следва да предоставя адекватно правно съдействие и защита, а клиентът - да изнася пред адвоката всички факти и обстоятелства от значение за предмета на съдействието или защитата. Адвокатът има редица задължения спрямо своите клиенти, произтичащи директно от закона. Такива са задълженията на адвокатите точно да осведомяват своите клиенти за правата и задълженията им, да не поемат работа, за изпълнението на която знаят или са били длъжни да знаят, че не притежават необходимите знания и подготовка, да не представляват или защитават едновременно и двете страни по делото и др.

 

 

Един от най-дискутираните и съпоставяни въпроси във връзка с адвокатската дейност в различните държави е невъзможността на същите да рекламират дейността си. Тъй като гилдията, упражняваща юридическата професия е по правило консервативна и държаща на традициите, в много държави се приема, че не е етично адвокатите да рекламират дейността си. Приема се, че препоръката е основният метод на адвоката за набиране на клиенти, което следва от неговия опит и експертиза. Тази постановка е приета и в българския Закон за адвокатурата. Забраната за рекламиране на адвокатската дейност произтича и от обстоятелството, че адвокатите не са търговци, и не могат да упражняват дейността си по търговски начин. Адвокатската дейност е израз на законно гарантираното право на защита в съдебния процес, и поради изключително голямата значимост на това право, тя е възведена от законодателя във вид специална дейност, която следва да се извършва при спазване на правилата, установени в Етичния кодекс на адвоката. Противниците на това схващане изтъкват довода, че в България адвокатската професия е твърде непопулярна, което води до недостиг на клиенти. По данни от сайта на Висшия адвокатски съвет между 2/4 и 3/4 от кандидат адвокатите не издържат адвокатските изпити през последните години. Причината за това е естествено да се корени и в недостатъчно добрата подготовка на бъдещите адвокати, която многото юридически факултети в страната дават, но се изказват и твърдения, че причината е всъщност в недостига на клиенти, който изпитват действащите адвокати.

 

В България обществото масово асоциира адвокатите с недобросъвестност, а повечето хора смятат, че адвокатските услуги са свръхзаплатени, въпреки че България е държавата с най-евтини адвокатски услуги в Европейския съюз. Това е така, тъй като възнагражденията за труд за повечето професии са ниски, а размерите на адвокатските възнаграждения са обвързани със защитимия материален интерес. Тази нагласа се дължи отчасти и на бездействието на органите на адвокатурата във връзка с необходимостта от популяризиране на адвокатската професия в обществото и информирането му за нейната огромна обществена значимост. Това подтиква много българи да се обръщат за съдействие в различни интернет-страници, където, подлъгани от ниската цена за предлаганата услуга, получават некачествено съдействие и придобиват негативни впечатления за гилдията като цяло.

 

<references/>