Богомил Райнов: Разлика между версии

'''Богомил Николаев Райнов''' е [[България|български]] [[писател]] и [[професор]] по [[естетика]], функционер на БКП.

Син е на академик [[Николай Райнов]], от когото се отрича през 50-те години на ХХ век,<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122911&srcpos=20&p=10 mediapool.bg „Богомил Райнов избран за носител на държавна награда за 2006 г.“]</ref> и брат на скулптора [[Боян Райнов]].

От [[1953]] до [[1960]] г. е [[аташе]] по културата в българското посолство в [[Париж]]. Има научни публикации в областта на естетиката, [[изкуствознание]]то и [[културология]]та. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на [[теософия]]та, криминални и [[разузнаване|шпионски]] романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи и много от тях се екранизират, което му носи национална известност.

Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишендългогодишен заместник-председател на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитетЦК]] на [[БългарскаБКП. комунистическаВ партия|Българскатаранните комунистическагодини партияна комунистическото управление до падането на [[Вълко Червенков]], от власт той изиграва голяма роля за налагането на [[социалистически реализъм|социалистическия реализъм]] в българската литература и вводи идеологическия разгром на много "идеологически заблудени"спорове българскис писатели, като [[Александър Жендов]], [[Христо Радевски]], [[Атанас Далчев]] и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на [[Вълко Червенков]] от власт, както и по-къснодр. Известният български литературен критик [[Борис Делчев]] го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“.<ref>Борис Делчев, „Дневник“, София, 1995, стр. 206, 278 и 467</ref> Българската поетеса и преводачка [[Невена Стефанова]] го нарича „талантлив угодник“.<ref>[http://www.online.bg/kultura/my_html/2232/rainov.htm Невена Стефанова, „Талантлив угодник, какво унизително съчетание“, вестник „Култура“, 14 май 2002]</ref> [[Радой Ралин]] му лепва прословутото "Погодил Номерайнов"<ref>http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=349473</ref>. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.<ref>{{cite web | last = Панайотов| first = Филип| year = 2010| url = http://www.kultura.bg/bg/article/view/16571| title = По “БогомилРайновски” начин| publisher = Култура| accessdate = 5 февруари 2010}}</ref>

Заедно със [[Светлин Русев]] участва в подбора и закупуването на картини на [[Национална галерия за чуждестранно изкуство|Националната галерия за чуждестранно изкуство]]. Парите са държавни, отпуснати по настояване на [[Людмила Живкова]].<ref>[http://focus-news.net/?id=f6216 Как бе източвано културното наследство при Людмила Живкова?]</ref>