[[Файл:The Brontë Sisters by Patrick Branwell Brontë restored.jpg|thumb|Портрет на сестрите Бронте от 1834г.]]
[[File:Bronte Sisters in Haworth.jpg|thumb|Паметник на сестрите Бронте в Хауърт]]
'''Шарлот Бронте''' ({{lang-en|Charlotte Brontë}}) е английска [[писател]]ка и [[поет]]еса, най-голямата от три сестри, също писателки ([[Ан Бронте]] и [[Емили Бронте]]). Творбите ѝ се превръщат в класика в английската литература, като най-популярната от тях е романът “Джейн„Джейн Еър”Еър“ (“Jane„Jane Eyre”Eyre“).
== Биография ==
=== Детство и образование ===
Шарлот Бронте е родена на [[21 април]] [[1816]] г. в [[Торнтън (Англия)|Торнтън]], западно от [[Брадфорд]] в [[Йоркшър]], [[Англия]]. Тя е третото от шестте деца на Мария и Патрик Бронте, който е ирландски пастор. През 1820 г. семейството се мести в [[Хауърт]], Северна Англия, където бащата става англикански свещеник. Майката Мария умира от рак на 15 септември 1821 г., оставяйки пет дъщери - Мария, Елизабет, Шарлот, Емили и Ан, и един син - Брануел. Грижите за децата са поверени на нейната сестра Елизабет Брануел.
През август 1824 г. бащата Патрик Бронте изпраща Шарлот, Емили, Мария и Елизабет в девическо училище в Кован Бридж в Ланкашир. По-късно Шарлот споделя, че това училище е нанесло огромни щети върху нейното психическо и физическо здраве. Две от сестрите умират от туберкулоза в училището през юни 1825 г. Това са Мария (родена 1814 г.) и Елизабет (родена 1815 г.) След смъртта на двете най-големи сестри, бащата отстранява Шарлот и Емили от училището. В творбата си „Джейн Еър“ Шарлот използва посещаваното от нея училище като прототип за училището, описано в книгата.
Във фамилното си жилище в Хауърт, Шарлот се държи като приятелка и майка с по-малките си сестри и брат. Оцелелите членове на семейството създават свой въображаем свят и започват хронологично да описват живота и преживяванията на обитателите на техните измислени кралства. Шарлот и Брануел написват истории за измислената от тях страна - Ангрия. Сестрите им Ан и Емили пък пишат поеми за своята - Гондал. Историите, които написват, са сложни и заплетени и са записани в незавършени ръкописи. Интересът, който самите те проявяват в детството и юношеството си към този тип истории, ги подготвя за тяхното литературно бъдеще.
Между 1831 и 1832 г. продължава своето обучение в Мирфилд, където среща Елън Нъси и Мари Тайло, които се превръщат в нейни приятели, с които тя си комуникира цял живот. През 1833 г. написва "Зеленото„Зеленото джудже"джудже“, използвайки името Уелсли. От 1835 до 1838 г. работи като учителка. През 1939 г. поема първата от многото позиции на гувернантка на семействата в Йоркшър. От май до юли 1839 г. е наета от семейство Сигуиг и работи в тяхната лятна резиденция в Лодърсдейл, където едно от децата, за което се грижи, запраща по нея Библията, което я вдъхновява за частта в „Джейн Еър“, където Джон Рийд хвърля по младата Джейн книга.
През 1842 г. Емили и Шарлот пътуват до [[Брюксел]], за да се запишат в пансиона, управляван от Константин Хегер и неговата съпруга. Шарлот изучваваизучава английски, а Емили - музика. Тяхното пребиваване в училището е прекъснато от смъртта на тяхната леля през октомври 1842 г. Шарлот се завръща сама в Брюксел през януари 1843 г. и поема поста на учител в училището. Нейното второ пребиваване в Брюксел не е особено щастливо. Тя изпитва носталгия към дома и се завръща в него през януари 1844 г. Тя използва престоя си в Брюксел като вдъхновение за някои събития в свои бъдещи творби.
=== Първа публикация ===
През май 1846 г. сестрите Бронте сами финансират публикуването на сборник със технисвои творби, които подписват с псевдонимите на „братя Карър( (Шарлот), Елис (Емили) и Ектън( (Ан) Бел“. За избора на псевдоними вместо истински имена, Шарлотобяснение даваможе обяснениеда се открие у Шарлот. Тя смята, че ако са използвали истинските си имена, това щяло да породи предрасъдъципредразсъдъци у издателите и читателите и никой нямало да ги приеме на сериознонасериозно, просто защото са жени. Ако знаели, щели автоматично да наречатнарекат стилътстила им на писане „женски“.
=== [[Джейн Еър|”Джейн Еър“]] ===
ПървиятПървото трудпроизведение на Шарлот - „„Професорът“ Професорът“- не си намира издател, въпреки че получилаполучава окуражителен отговор от издателство, което проявявалопроявява интерес към нейнанейната по-нататъшна работа. По това време издаделите смятали, че Шарлот е всъщност Карър Бел. След неиздадения ръкопис, Шарлот изпратила завършеното си издание на „Джейн Еър“, което било публикувано шест седмици по-късно с оригинално заглавие „''Jane Eyre: An Autobiography''„“.
=== Обществена дейност ===
Като се имат предвид успешните творби на Шарлот, тя била подтикната от своя издател, да прави чести посещения на Лондон и да разкрие своята истинска самоличност. Тя станала важна част от социалните кръгове, превърнала се в приятелка на Хариет Мартинеу и Елизабет Гаскел и се запознала с Уилям Макърпийс Тракърей и Х. Луис. Тя никога не напуснала Хауърт за повече от няколко седмици и в никакъв случай не искала да бъде далеч от нейния вече възрастен баща. Анн Изабел Тракърей Ричи описва едно от посещенията на Шарлот при нейния баща. Шарлот влизала тихо, спокойно, със сериозно изражение. Моментът на срещата, тя определя като спиращ дъха, заради емоционалността, която се носела във въздуха.
=== "Шърли" и тежки загуби ===
[[File:Shirley a tale - Page n8.jpg|thumb|120px|дясно|Заглавната страница на „Шърли“ от 1949 г.]]
През 1848 г. Шарлот започва работа върху своят втори роман - "Шърли"„Шърли“. ТяТой е само частично завършеназавършен, когато семейство Бронте преживява загубата на трима от членовете си в рамките на 8 месеца. През септември 1848 г. Брануел умира от хроничен бронхит и цялостно изтощение на тялото, причинени от прекомерна употреба на алкохол. Шарлот смята, че нейният брат е умрял от туберколозатуберкулоза. Той е обвинен в пристрастяване и към опиум и злоупотреба с лауданум. Малко след погребението на Брануел, Емили Бронте се разболява изключително тежко. Умира от белодробна туберкулоза през декември същата година. Ан умира от същото заболяване през май 1849 г. През този период Шарлот е напълно неспособна да твори.
След смъртта на Ан, тя възобновява своята писателска дейност и я използва като начин да се справи със скръбта си. Така се появява "Шърли"„Шърли“. Романът се занимава с темата за индустриалните неволи и ролята на жената в обществото. Публикуван е през октомври 1849 г. За разлика от "Джейн„Джейн Еър"Еър“, която е писана от първо лице, повествованието в "Шърли"„Шърли“ се извършва през страничен наблюдател, тоест от трето лице. В него липсва емоционалността на първата творба на Шарлот. Критиците намират "Шърли"„Шърли“ за доста по-малко скандален. Шарлот се противопоставя на препубликуването на втория роман на сестра си Ан, която се отразява върху популярността ѝ.Този въпрос става остава спорен в последвалите биографии на Шарлот.
=== "Вийет" ===
[[File:Villette-Page n8.jpg|thumb|120px|дясно|Заглавната страница на „Вийет“ от 1953 г.]]
Третият роман на Шарлот Бронте е публикуван през 1853 г. Възниква темата за изолацията и за вътрешния конфликт, предизвикат от социалната репресия на индивидуалното желание. Главният персонаж - Луси Сноу, пътува в чужбина, за да обучава във измисления град Вийет, където тя открива култура и религия, различна от своята, и се влюбва в мъж (Пол Емануел), за когото не може да се омъжи. Героинята се опитва да постигне своята независимост, чрез опита, който натрупва чрез преподаването си. "Вийет"„Вийет“ бележи завръщането на Шарлот към писането от първо лице (в случая от лицето на главния персонаж). Този похват е използван и в "Джейн„Джейн Еър"Еър“. Друга обща черта между двата романа е използването на факти от живота на сестрите Бронте, като вдъхновение за епизоди в романите. Във "Вийет"„Вийет“ тя на практика разказва за времето си прекарано в пансиона в Брюксел. От критиците романът е определен като влиятелен и изтънчен, но и малко грубоват, предвид феминистките елементи в образа на Луси Сноу.
=== Брак ===
Преди публикуването на "Вийет",„Вийет“ Шарлот получава предложение за брак на Артър Бел Никълс, помощник на баща ѝ, който е влюбен в нея от дълго време. Първоначално тя отклонява предложението. Баща ѝ също не е съгласен с този съюз, заради лошото финансово положение на кандидата. Елизабет Гаскел вярва, че този брак би осигурил "чисти„чисти и определени задължения"задължения“, които са полезни за една жена. Тя съветва Шарлот да помисли върху ползите от този съюз и се опитва да използва връзките си, за да ръководи подобрението на финансовото състояние на Никълс. Междувременно Шарлот започва да изпитва привличане към Никълс и през януари 1854 г. приема неговото предложение за брак. Получават благословията на нейния баща и сключват брак през юни същата година, като прекарват медения си месец в Ирландия.
=== Смърт ===
== За Шарлот Бронте ==
=== "Животът„Животът на Шарлот Бронте"Бронте“ ===
Биографията на Шарлот, написана от нейната приятелка Елизабет Гаскел, е публикувана през 1857 г. Тя е важна стъпка за жените-новелисти романисти. Написването на биография на писателка от друга писателка е новаторство, което има само позитивни последствия. Тя набляга на тези аспекти, които контрират обвиненията за грубост в творбите на Шарлот. Биографията е откровена на моменти, но премълчава за любовта на Шарлот към Хегер- – женен мъж. Тези факти са спестени, за да не нанесат огорчение на бащата, вдовеца и приятелите на Шарлот. Госпожа Гаскел обяснява и неточната информация за Патрик Бронте, за когото се твърди, че не е разрешавал на децата си да ядат месо в детството им. Тя е опровергана от един от дневниците на Емили Бронте. Съществува критика към автобиографията, че е изместила фокуса на изследването от новелите не само на Шарлот, но и на останалите сестри, към личния живот на сестрите, в частност Шарлот.
=== Писмата на Хегер ===
На 29 юли 1913 г. лондонският вестник "Таймс"„Таймс“ публикува четири писма,които Шарлот е написала до Константин Хегер, след напускането на Брюксел през 1844. Написани са на френски, освен един постскрипт на английски. Те разчупват досегашната преобладаваща представа за Шарлот като християнски мъченик и защитник на женските права. Такава представа за нея създават повечето от биографите ѝ, започвайки от тази на Елизабет Гаскел. Писмата показват едностранна кореспонденция. Хегер не им е отговорил. Писмата разказват за любовта ѝ към женен мъж и са интерпретирани по множество различни начини. Писмата се смятат за собствена литературна драматизация и изразяват благодарност.
=== Критика на "Джейн„Джейн Еър"Еър“ ===
Известната английска специалистка Катлийн Тилътсън започва своята студия за "Джейн„Джейн Еър"Еър“, като заявява, че това не е роман за съвременния живот в Англия или за един по-ранен период, който хвърля светлина върху съвременния живот на авторката. К. Тилътсън описва също "Джейн„Джейн Еър"Еър“ като "любовна„любовна история"история“, подобна на приказката за Пепеляшка, с тайнствени елементи от приказката за Синята брада; като автобиография, която покрива период от едно " нещастно„нещастно детство до щастлива женитба"женитба“. Други критици подчертават, че по същество романът е силно повлиян от романтичната традиция, която се интересува от преживяванията на ярки личности, и от готическия роман с неговите тайнствени, но все пак обясними случки. Неколцина критици изтъкват също, че по същество "Джейн„Джейн Еър"Еър“ е близък до тъй наречения "роман„роман на изграждането"изграждането“, който проследява оформянето на даден характер. Интересен факт е, че когато романът се появява романът, срещу него се чуват и гласове на протест. Списание "Крисчън„Крисчън Римембрънсън"Римембрънсън“ заявява, че романът пламти от "морално„морално якобинство"якобинство“. Тази крайна реакция е необяснима за повечето хора от нашето време. С оглед на историческата гледна точка можем да разберем, че той наистина съдържа неща, които са "революционни"„революционни“. Сред тях на първо място е образът на неговата героиня. Самата идея, че Джейн се влюбва в човек над нейното социално положение, е скандална и революционна. Джейн е силна личност. И силата превръща тази дребна и обикновена жена в привлекателно и желано същество. Едно от забележителните постижения на Шарлот Бронте в "Джейн„Джейн Еър"Еър“ е, че тя успява да оркестрира основните тоналности на произведението - реалистичното и романтичното - по такъв начин, че те да са в съзвучие. Съществува една студия на английския литератор [[Дейвид Лодж]], озаглавена "Огън„Огън и Еър: Войната на земните стихии у Ш. Бронте"Бронте“ (Еър на английски е омоним на думата "въздух"„въздух“). В нея той разглежда употребата на някои думи от природните стихии в романа (като "огън"„огън“, "въздух"„въздух“, "вода"„вода“ и други) и убедително доказва тяхната връзка с основната тема на романа на нивото на ежедневното и познатото, как естествено се преминава от едното към другото, като се запазва тоналността на творбата. Това е още едно доказателство, че Шарлот Бронте не е един неорганизиран спонтанен талант, а творец със съзнание за изискванията на професионалното майсторство.<ref>[http://chitanka.info/book/2168-jane-eyre-bruleni-hulmove Шарлот Бронте. Джейн Еър. Превел от английски: Христо Кънев. Емили Бронте. Брулени хълмове. Превел от английски: Асен Христофоров. ''Предговор'', София, „Народна култура“, Библиотека „Световна класика", Софиякласика“, 1978]</ref>
=== "Джейн Еър" на екрана ===
|