Отваря главното меню

Промени

2103 байта изтрити ,  преди 4 години
махам твърдения без източник; факт
Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на [[Старо царство|Старото царство]]. Търговският оборот на Библос е насочен към [[Долен Египет]]. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с [[кедър|кедрова дървесина]] и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.
 
{{източник|В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните [[Аменемхет III]] и [[Аменемхет IV]].|2015|01|22}}
 
==== Владетели на Библос ====
{{Основна|Владетели на финикийските градове-държави}}
{{източник|
* неизвестни царе (от около 2800 − 1810 г. пр.н.е.)
* 1. Абишему I (около 1810 г. пр.н.е.)
* 24. Адармелек (около 331 г. пр.н.е.)
* 25. Енил
* насетне завладяне от [[Александър Велики]] (от 331 г. пр.н.е.) - виж [[елинизъм]]|2015|01|22}}
 
=== Антична история ===
{{Основна|Финикийска колонизация}}
 
{{източник|През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и [[Горен Египет]], египетското влияние в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] отслабва. По това време владетелите на Библос встъпват в [[международни отношения]] с трети страни като царе.|2015|01|22}}
 
{{факт|По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от [[хиксоси]]те (наречени от [[Манетон]] - "господари на пастирите"). След прогонването на хиксосите от [[Яхмос I]], в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни.|2015|1|5}}
 
{{факт|Фараоните от XXII-та династия [[Шешонк I]] и [[Осоркон II]] са последните, при които Древен Египет упражнява контрол върху Библос, след което цяла северна Финикия, ведно с [[Израилско царство|Израилското царство]], попадат последователно под властта на [[Асирия]] и [[Вавилония]]. След края на халдейски Вавилон, всички финикийски градове признават хегеманията на ахеменидския шах [[Кир Велики]].|2015|1|5}}
 
{{факт|През 333 г. пр.н.е. във Финикия нахлува армията на [[Александър Велики]]. За разлика от Тир Библос, както и Сидон, мирно се предава на новите зовеватели. По времето на [[диадохи]]те, първоначално властта над града е по традиция от древността при египетските [[Птолемеи]], след което около 200 г. пр.н.е., след [[битка при Зама|битката при Зама]], преминава в сирийските [[Селевкиди]].|2015|1|5}}
 
== Оценки ==