Грамотност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x дълго тире, интервали, число+г. (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 4:
== История ==
Историческата ретроспекция по отношение на грамотността започва с историята на [[азбука]]та. В условията на първобитната писменост, когато се е развивало идеографическото писмо, т.е. писмеността се е свеждала до рисунки като грамотност може да се определи разбирането на живописта. Този вид писменост е била достъпна и разбираема от всеки. Историята на грамотността започва в този момент, когато писмеността придобива условен характер и за нейното разбиране е било нужно специално обучение. В общи линии развитието на грамотността е от посока на секуларизация до демократизация
В [[Древен Египет|Египет]] писмеността се намирала в ръцете на жреците. На тях се е предоставяло възможност да обучават други. Стигало се дотам, че изучаването на писмеността било изключително сложен процес и било нужно дълго време докато бъде овладяна от някого. В същото време изучаването и не било и широко достъпно. Грамотността в общи линии била разпространена сред жреците и висшата класа на Египет. В сравнително по-късни времена [[Платон]] споменава, че „голяма част от народа в Египет изучава букви и числа“. В тази епоха обаче в Египет вече се е развивало [[Демотическа писменост|демотическо писмо]], което представлявало опростена и лесно разбираема писменост.
Клинообразната писменост на [[Вавилония|асиро-вавилонците]] също е изисквала много време и труд за да бъде усвоена. Това затруднявало разпространението на грамотността сред народа, който тънел в пълно невежество. В древна [[Юдея]] писмеността била развита сравнително рано. Още през I век пр.н.е. във всяко юдейско селище е имало училище.
Ред 18:
През [[Средновековие]]то разпространението на грамотността допълнително се снижило до неголяма група духовници и висши граждани, но мнозинството от духовенството било неграмотно. Най-голямо разпространение през тези векове на грамотността в [[Европа]] имало на [[Пиренейски полуостров|Пиренеите]]. Това е свързано с епохата на разцвет на арабската култура. Ограничаването на грамотността стигнало до там, че дори [[рицар]]ите презирали тези, които умеели да четат и пишат. Имали обкръжение от писари или дами, които да обслужват кореспонденцията им или счетоводните дела. В [[Германия]] дори поетите в началото не са били грамотни, а песните им се записвали от писари. Грамотността била по-разространена в градските среди, а селското население било почти невежо.
Съществена промяна в това отношение се появила по време на [[Реформация]]та. [[Печат]]ането на книги създало възможност на народните маси да се ограмоти. Проблемът за въвеждането на задължително обучение започва да добива развитие във [[Франция]] през 16 век. През 1571
== Фактори за разпространението на грамотността ==
Ред 33:
Религията също има известно влияние върху разпространението на грамотността. В исторически врлемена духовенството е това, което устройва училища и ограмотява населението.
Юдеите например устройват своите училища в [[синагога|синагогите]], [[мюсюлмани]]те
=== Политически строй и икономическо развитие ===
Ред 41:
== Източници ==
* [https://www.academia.edu/7193076/_._-_Literacy_of_the_Bulgarians_in_Austria-Hungary_according_to_Hungarian_Census_Data_._-_Gazdasag_es_Kultura_._Ed._Kr._Menyhart._Budapest_2014_pp._57-82 Пейковска, П. Грамотността на българите в Австро-Унгария]
{{Превод от|en|Literacy|19744736}}
[[Категория:Образование]]
[[Категория:Приложна лингвистика]]
[[Категория:Знание]]
| |||