Уикипедия

Владимир Гете: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3569550.
форматиране: 7x интервали, 4x дв. интервал, нов ред (ползвайки Advisor.js); сорткат и бълг. кавички
Ред 1:
{{Писател
| име = Владимир Гете<br><small>''{{lang-fr|Wladimir Guettée}}''</small>
| снимкаиме-оригинал = WladimirRené François Guettée.jpg
| подписснимка = Wladimir Guettée signature.jpg▼
| размер =
| описаниеразмер =
| псевдонимописание =
| псевдоним =
| фон = lightsteelblue
| наставка =
| дата на раждане = [[1 декември]] [[1812]] г.
| място на раждане = [[Блоа]], [[Франция]]
| дата на смърт = [[22 март]] [[1892]] г.
| място на смърт = [[Люксембург]]
| работил = [[духовник]], [[историк]]
| националност = [[Франция|французин]]{{FRA}}
| период = 1847 -— 1892
| жанрове =
| направлениетеми =
| направление =
| дебют =
| течение =
| повлиян = ▼
| повлиялдебют =
| известни творби =
| брак =
| децанагради =
▲| повлиян =
▲| подпис =Wladimir Guettée signature.jpg
| сайтповлиял = =
| бележкибрак =
| деца =
| подпис = Wladimir Guettée signature.jpg
| сайт =
| бележки =
}}
'''Архимандрит Владимир''' (световно име: '''Рене Франсоа Гете́''', {{lang-fr|René François Guettée}}) е доктор по [[богословие]], църковен [[историк]] и [[свещеник]], първоначално [[католицизъм|католически]], а впоследствие [[православие|православен]].▼
 
▲'''Архимандрит Владимир''' (световно име: '''Рене Франсоа Гете́''', {{lang-fr|René François Guettée}} е доктор по [[богословие]], църковен [[историк]] и [[свещеник]], първоначално [[католицизъм|католически]], а впоследствие [[православие|православен]].
 
== Биография ==
Роден е на [[1 декември]] [[1812]] година във френския град [[Блоа]], на река [[Лоара]], в небогато семейство. Завършва семинария в родния си град, където изучава [[богословие]] и [[философия]]. След завършване на семинарията през 1839 г. става свещеникисвещеник и няколко години служи в населени места в епархията на Блоа : Сент Енян сюр Шер, Монришар и Сен Дени сюр Лоар. Под влиянието на своя покровител епископ Фабер, започва през 1847 г. да издава своя многотомен труд "Histoire„Histoire de l’Église de France"France“ (1847 -— 1857).
 
След [[Френска революция (1848)|Френската революция през 1848 г.)]] става редактор на местния републикански вестник "Républicain„Républicain de Loire et Cher"Cher“, а по късно пристига в [[Париж]], където първоначално се занимава с преподаване на класически езици. Година по -късно е назначен за [[капелан]] в една от парижките болници.
 
Парижският архиепископ Сибур в началото покровителства Гете, но след това под натиска на Рим променя отношението си към него. С декрет от 22 януари 1852 г. седмият том на неговата "История„История на френската църква"църква“ е осъден и включен в [[Индекс на забранените книги|Индекса на забранените книги]]. Гете е обвинен в [[янсенизъм]] и причастност към [[Галиканска църква|галиканство]]то.
 
През 1857 г. архиепископът забранява на Гете да извършва богослужения в [[Парижска архиепископия|Парижската епархия]] под предлог, че се числи като свещеник към епархията на Блоа. Впоследствие, след убийството на Сибур, противниците на Гете се опитват да го въвлекат в делото за убийството на архиепископа.
 
Под влияние на осъждането на неговия труд, и възникналите в тази връзка полемики, Гете започва още по -усилено да изучава церковнатацърковната история и стига да убеждение, че всички текстове, цитирани в защита на папската власт са или лъжливи или извратени по смисъл. В своето списание "Observateur„Observateur catholique"catholique“, което започва да издава през 1855 г. и редактира в продължение на 12 години, той доказва, че институтът на папската власт възниква едва през [[IX век]] и няма никакво божествено основание. Едновременно с това Гете започва да клони към [[православие]]то и през 1862 г. подава молба за присъединяване към православната вяра до пристигналия в Париж за освещаване на [[Александър Невски (Париж)|руската катедрала "Свети„Свети Александър Невски"Невски“]] епископ [[Леонтий Лебединский|Леонтий]]. Молбата му е уважена и Гете става православен свещеник. Заедно с руския протойерей Йосиф Василиевич, започва да издава православно списание "L’Union„L’Union chrétienne"chrétienne“, което редактира в периода 1859 -— 1891 г. На страниците на списанието Гете в продължение на 30 години води полемика с католически богослови.
 
Като свещеник на Руската православна църква приема името Владимир. Почти тридесет години Гете служи като свещеник в руската църква в Париж. За своето произведение "Схизматичното„Схизматичното папство"папство“ (1874 г.) и другите крупни творби по тази тема Владимир Гете е удостоен с титлата доктор на богословието от Светия Синод на Руската православна църква.
 
През 1875 г. Гете приема руско [[гражданство|поданство]], като преди смъртта си посочва в своето завещание, че желае да бъде погребан в Русия. Умира в [[Люксембург]] на [[22 март]] [[1892]] г., погребан е в [[Париж]] в [[Батиньол (гробище)|гробището Батиньол]].
 
== Библиография ==
# "Histoire„Histoire de l’Église de France"France“ (ib. 1847—1857).;▼
Кроме вышеупомянутой многотомной истории французской церкви можно отметить еще следующие труды
# "Essai„Essai bibliographique sur les Bossuétines de M. Poujoulat"Poujoulat“ (1854);▼
▲# "Histoire de l’Église de France" (ib. 1847—1857).
# "Jansénisme„Jansénisme et jésuitisme"jésuitisme“ (Paris 1857);▼
▲# "Essai bibliographique sur les Bossuétines de M. Poujoulat" (1854);
# Histoire„Histoire des jésuites"jésuites“ (ib. 1858—1859), 3 тома;▼
▲# "Jansénisme et jésuitisme" (Paris 1857);
# „La Papauté temporelle, condamnée par le pape Saint-Grégoire le Grand“ (1861);
▲# Histoire des jésuites" (ib. 1858—1859), 3 тома;
# "La„La Papauté temporelle,schismatique condamnéeou parRome ledans papeses Saint-Grégoirerapports leavec Grand"l’Eglise orientale“ (1861ib. 1863);
# "Lettres„Lettres au Père Gagarin touchant l'église catholique orthodoxe et l'église Romaine"Romaine“ (ib. 1863);▼
# "La Papauté schismatique ou Rome dans ses rapports avec l’Eglise orientale" (ib. 1863);
# "Réfutation„Réfutation de la prétendue Vie de Jésus de M. Renan"Renan“ (1863—1864), преведена на руски език (СПб. 1864 и Москва 1889);▼
▲# "Lettres au Père Gagarin touchant l'église catholique orthodoxe et l'église Romaine" (ib. 1863);
# "De„De l’encyclique du 8 décembre 1864"1864“ (1865, без име на автора);▼
▲# "Réfutation de la prétendue Vie de Jésus de M. Renan" (1863—1864), преведена на руски език (СПб. 1864 и Москва 1889);
# "Exposition„Exposition de la doctrine de l'Église orthodoxe et des autres Eglises chrétiennes"chrétiennes“ (1868), два превода на руски език (Казань 1869 и СПб. 1869);▼
▲# "De l’encyclique du 8 décembre 1864" (1865, без име на автора);
# "Histoire„Histoire de l'Église depuis la naissance de J. Ch. jusqu'à nos jours"jours“ (Paris 1870—1892), недовършен труд,;▼
▲# "Exposition de la doctrine de l'Église orthodoxe et des autres Eglises chrétiennes" (1868), два превода на руски език (Казань 1869 и СПб. 1869);
# "La„La Papauté hérétique"hérétique“ (Paris 1874); 12) Souvenirs d’un prêtre romain devenu prêtre orthodoxe (ib. 1889), .▼
▲# "Histoire de l'Église depuis la naissance de J. Ch. jusqu'à nos jours" (Paris 1870—1892), недовършен труд,
 
▲# "La Papauté hérétique" (Paris 1874); 12) Souvenirs d’un prêtre romain devenu prêtre orthodoxe (ib. 1889),
== Източници ==
* Архимандрит Владимир (Гетте). Папство как причина разделения Церквей, или Рим в своих сношениях с Восточной Церковью = La Papauté schismatique ou Rome dans ses rapports avec l’Église orientale / Составитель серии М. Б. Смолин. — М.: Издательство «Фонд„Фонд Имперское возрождение»возрождение“, 2007. — 248 с. — 2000 экз. — ISBN 978-5-9139-9-003-7
* Dr Wladimir Guettée. Воспоминания римо-католического священника, ставшего священником православным = Souvenirs d'un prêtre romain devenu prêtre orthodoxe. — Paris — Bruxelles: Fischbacher — Veuve Monnom, 1889. — 438 с. (фр.)
* Jean Paul Besse. Un précurseur. Wladimir Guettée, du gallicanisme à l’orthodoxie. — Monastère orthodoxe Saint-Michel, 1992. — 175 с. (фр.)
* Thérèse Monthéard. Père Wladimir Guettée et Port-Royal. — Le Mesnil-Saint-Denis: Skit du Saint Esprit, 1992. — 126 с. — ISBN 2-9507360-0-9 (фр.)
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Wladimir Guettée}}
* [http://drevo-info.ru/articles/2171.html Гетте Владимир] // Энциклопедия Древо
* Августин (Никитин), архимандрит. [http://www.istina.religare.ru/article139.html Владимир Гетте: свой среди чужих, чужой среди своих]
* [http://www.pravoslavieto.com/books/luzheuchenijata_papstvoto/text.htm Лъжеученията на папството]
* [http://www.bgsreshta.com/blog.php?user=papaza&blogentry_id=5832 Лъжеученията на папството, изобличени в творенията на френския свещеник, доктор на богословието, о. Владимир Гете (1816-1892)]
* Abbé Guettée. [http://www.pravoslavieto.com/books/papacy_abatt_guette.htm The Papacy: Its Historic Origin and Primitive Relations with the Eastern Churches]
 
{{СОРТКАТ:Гете, Владимир}}
[[Категория:Френски духовници]]
[[Категория:Руски духовници]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Гете“.