Минко Генов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Карловци, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без източници}}
{{Биография инфо
| име = Минко Генов
| портрет = dot.png
Минко Генов Дюлгеров (05.07.1880-08.09.1950). Роден е в Карлово в бедно семейство. Като стипендиант завършва Самоковската семинария и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903г.). След завършването си в Русия се отдава на педагогическа работа – става гимназиален учител в София. Главен редактор е на в. „Радикал“ (1922-34 г.). Взема участие в редактирането на вестник „Демократически преглед“ през периода 1921-1924 г., редактира списание „Венец“ в периода 1926-1943 г. Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители.▼
| портрет-описание =
| px =
| описание = български литературен историк
| роден-дата = [[5 юли]] [[1880]]
| роден-място = [[Карлово]], [[България]]
| починал-дата = [[8 ноември]] [[1950]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Минко Генов Дюлгеров''' е български литературен историк.
Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на старобългарската литература. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. Прави характеристика на творбите, изтъква тяхната актуалност и значението им за поколенията. Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му „ Начало и разцвет на българската литература“ обхваща епохата на Първото българско царство (от Борис I до падането на България под византийско владение).▼
Роден е в бедно семейство в Карлово на 5 юли 1880 г. Като стипендиант завършва Самоковската семинария и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903).
▲
▲Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на старобългарската литература. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. Прави характеристика на творбите, изтъква тяхната актуалност и значението им за поколенията. Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му
Генов характеризира подробно историческия период, разглежда най-важните литературни факти, най-значимите творци. Отделя специално внимание на Охридската и Преславската книжовни школи и на книжнината по времето на цар Петър, като извежда общи изводи за особеностите на старобългарската литература.
След промените от 9 септември 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност.
Повечето от трудовете на Минко Генов не са загубили значението си и днес. Писателят умира в София на
[[Категория:Български литературни историци]]
[[Категория:Карловци]]
{{СОРТКАТ:Генов, Минко}}
| |||