Отваря главното меню

Промени

 
После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé” и „Combat”, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е [[колумнист]] в списанието „Тут е Тут”. В периода 1943-1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с [[Тиери Молние]], и антлогия от френски религиозни стихотворения заедно с [[Жан Полан]].
 
В периода 1950-1952 г. е член на журито на издателство „Галимард”. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер”, наградата „Пол-Валери”, наградата „Фемина” и наградата „Фенеон”. В периода 1974-1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството.
 
Голям почитател на английска и американска литература, тя превежда произведенията на [[Олджърнън Чарлз Суинбърн]], [[Джеймс Хог]], [[Джон Купър Поуис]], [[Вирджиния Улф]], [[Т. С. Елиът]], [[Скот Фицджералд]], [[Ивлин Уо]], и др.
 
Жан Полан, ревностен почитател на [[Маркиз дьо Сад]], я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О” под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър”, писателката го оповестява.
 
Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. преиздаден като „Retour à Roissy”, допълнен с разказа „Une fille amoureuse”.