Отваря главното меню

Промени

добавки по ГЕБ, искане на източник за противоречащи твърдения
| име = Константин Костенечки
| портрет =
| описание = Българскибългарски духовник
| роден-дата = около [[1380]] г.
| роден-място = [[КюстендилКостенец]], [[Османска империя]]
| починал-дата = след 1431 г.
| починал-място = вероятно [[Белград]]
}}
 
== Биография ==
Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в [[Костенец]].<ref name="геб">{{замест:геб|6|2389}}</ref> {{факт|Според [[Константин Иречек|Иречек]] Константин Костенечки е роден в [[Кюстендил]], откъдето идва и второто му [[име]] според [[Ватрослав Ягич]] - от Константиновата земя, респективно баня, т.к. последното име на града идва от името на най-известния владетел на [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] - [[Константин Драгаш]], а оттук ''⇒ Константинова баня ⇒ Костендил (Костенечки) ⇒ Кюстендил''. Учи при Андрей (Андроник) в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на [[патриарх]] [[Евтимий Търновски]], Костенечки се счита за непряк възпитаник на Евтимий. По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Светите земи]]. След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''. 2015|1|24}}
 
Учи при Андрей (Андроник) в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на [[патриарх]] [[Евтимий Търновски]], Костенечки се счита за непряк възпитаник на Евтимий. По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Светите земи]].
 
{{факт|След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.|2015|1|24}} Към 1410 година Константин Костенечки се установява в [[Сръбско деспотство|Сърбия]] при деспота [[Стефан Лазаревич]].<ref name="геб"/>
 
Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].