Разлика между версии на „Иван Дуйчев“

5 байта изтрити ,  преди 5 години
м
Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
 
По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане".След завземането на Македония от българската армия през април 1941г посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население.През 1942-1943г Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в Българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език.През 1945г заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български ,италиански и германски военни и други лица които тябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници като по специално Дуйчев е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България" ,каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани.Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян .Г. Бояджиев]] който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица обвинени на процеса българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт(и е почти единствения заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]] от лицата в списъка на Гърция който оцелява тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт) а впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностте на [[Велико Търново]].
От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].