Ан Декло: Разлика между версии

| име = Ан Декло

| период = 1937-19981937–1998

| известни творби = „Историята на О”О“

'''Ан Декло''' ({{lang-fr|Anne Desclos}}) е френска [[журналист]]ка, [[преводач]]ка, [[редактор]]ка и [[писател]]ка на класическия еротичен [[любовен роман]] „Историята на О”О“. Пише литературна критика под [[псевдоним]]а '''Доминик Ори''' ({{lang-fr|Dominique Aury}}) и романа си като '''Полин Реаж''' ({{lang-fr|Pauline Réage}}).

Ан Сесил Декло е родена на [[23 септември]] [[1907]] г. в [[Рошфор-сюр-Мер]], [[Поату-Шарант]], [[Франция]]. Като малко дете първо живее с баба си в Англия, а после израства в Рошфор, Франция. Родена в двуезично религиозно семейство тя от малка учи английски и френски. Учи в в лицея „Фенелон“, лицея „Кондорсе“, и английска литература в [[Сорбоната]].

След дипломирането си през 1929 г. се омъжва за Раймонд Аржил и първоначално е домакиня, като отглежда единствения си син –— Филип. Разделят се през 1933 г.

После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé”Insurgé“ и „Combat”„Combat“, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е [[колумнист]] в списанието „Тут е Тут”Тут“. В периода 1943-19441943–1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с [[Тиери Молние]], и антлогия от френски религиозни стихотворения заедно с [[Жан Полан]].

В периода 1950-19521950–1952 г. е член на журито на издателство „Галимард”„Галимард“. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер”Швайцер“, наградата „Пол-Валери”Валери“, наградата „Фемина”„Фемина“ и наградата „Фенеон”„Фенеон“. В периода 1974-19771974–1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството.

Жан Полан, ревностен почитател на [[Маркиз дьо Сад]], я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О”О“ под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър”Йоркър“, писателката го оповестява.

Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. преиздаден като „Retour à Roissy”Roissy“, допълнен с разказа „Une fille amoureuse”amoureuse“.

* Songes (1961, 1991) -— поезия

:преиздаден като „Retour à Roissy”Roissy“ през 1969 г.

:всичките по романа „Историята на О”О“

* 1979 Menthe -— la bienheureuse

* 1981 Les fruits de la passion

* 1984 Histoire d'O: Chapitre 2

* Dominique Aury : La vie secrète de l'auteur d'Histoire d'O -— от Анжи Давид

* Un bouquet pour Dominique Aury (2009) -— колектив

* {{en икона}} [http://www.ffadultsonly.com/r/pauline-reage/ Биография и библиография във „Fantasticfiction”„Fantasticfiction“]

* {{en икона}} [http://www.goodreads.com/author/show/22692.Pauline_R_age Биография и библиография в „Goodreads”„Goodreads“]

* {{en икона}} [http://www.doriskloster.com/books_storyofo.html Предговор към илюстрованото издание на „Историята на О”О“ от 2001 г.]

* {{en икона}} [http://www.newyorker.com/magazine/1994/08/01/the-unmasking-of-o Интервюто в „Ню Йоркър”Йоркър“] и [http://www.theguardian.com/books/2004/jul/25/fiction.features3 „Аз написах историята на О”О“, „Гардиън”„Гардиън“, 25.07.2004 г., история на романа]

{{СОРТКАТ:Декло , Ан}}