Емили Бронте: Разлика между версии

Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в Торнтън, Йоркшър, Северна Англия в семейството на Патрик Бронте и Мария Брануел. Семейството има шест деца – [[Шарлот Бронте|Шарлот]], Емили, [[Ан Бронте|Ан]], Мария, Елизабет и Патрик Брануел. Най-големите Мария и Елизабет умират много рано.

През 1844 г. Емили започва да редактира и подрежда стихотворенията си. Преписва ги в две тетрадки.  Едната озаглавява „Стихове„''Стихове за Гондал”Гондал''” (''Gondal Poems''), а втората е без заглавие. През есента на 1845 г. Шарлот открива тетрадките и настоява стиховете да бъдат публикувани. Емили реагира гневно на навлизането в личното ѝ пространство и първоначално отказва на предложението на сестра си. Променя решението си, когато Ан също изважда на показ свои стихотворения.

През 1846 г. стиховете на сестрите Бронте са издадени в сборник озаглавен „Стихове„''Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел”Бел''” (''Poems by Currer, Ellis, and Acton Bell). ''Сестрите избират псевдонимите си неслучайно. Спрямо първата буква от името на всяка, Шарлот (Charlotte) се подписва като Кърър (Currer), Емили (Emily) става Елис (Ellis), а Ан (Anne) е Актън (Acton).  Шарлот участва в сборника с двайсет стихотворения, а Емили и Ан всяка с по двайсет и едно. Въпреки че са продадени само два екземпляра от сборника, сестрите не били разочаровани от неуспеха. От списание „Атенеум”„''Атенеум''” (списанието на Йенския литературен кръг) има похвали за стиховете на Елис Бел. Йенските романтици адмирират музикалността и силата на стиховете на Емили, определят ги като най-добрите в сборника. 

След смъртта на брат си от туберкулоза през септември 1848 г., Емили също е поразена от опасната болест. От записките на [[Шарлот Бронте|Шарлот]] разбираме подробности за нейното състояние. Тя пише, че от ден на ден, Емили става все по-слаба. Становището на лекаря по отношение на болестта е неясно. Пробва лечение с различни медикаменти, но без особен резултат. Шарлот добавя, че единственото, което може да направи е да се моли на Господ за спасение и подкрепа.

* „Стихове„''Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел''" (1846)

* „[[Брулени хълмове|''Брулени хълмове'']]" (1847)

„[[Брулени хълмове|''Брулени хълмове'']]” е първият и единствен роман на Емили Бронте. Романът е писан между октомври 1845 г. и юни 1846 г. и  е публикуван през 1847 г. в Лондон, подписан е с псевдонима Елис Бел. Романът е публикуван в един том с романа на [[Ан Бронте]] - "Агнес Грей".След смъртта на Емили през 1847 г., Шарлот редактира ръкописа на романа и урежда редактираната версия да бъде публикувана посмъртно. Второто издание на „Брулени„''[[Брулени хълмове”хълмове]]''” излиза през 1850 г.

Литературните критици и до днес имат противоречиви мнения за романа. Ако за някои единственият роман на Емили Бронте е гениално творение, то други го определят като „безформен и епизодичен”. Заради наситената емоционалност в изобразяването на събитията редица авторитети в областта на литературата определят „Брулени„''[[Брулени хълмове”хълмове]]''” като „поетичен роман”.<ref>Джейн Еър, превод Христо Кънев, Брулени хълмове, превод Асен Христофоров. Предговор Вл. Филипов, стр. 19, София, "Народна култура", Библиотека "Световна класика", 1978</ref>

Първият български превод на романа е от 1957 г., негов автор е [[Асен Христофоров]]. <ref>[http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/200-christiohorov-and-english-literature.html Асен Христофоров и английската литература. Рискът от свръхинтерпретация]</ref>