Александър Обретенов: Разлика между версии

Александър Обретенов е председател на [[Камара на народната култура|Камарата на народната култура]] (1945-1947), имаща за цел да обедини българската творческа интелигенция. През 1948 е подпредседател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]], а 1948-1950 е завеждащ сектор „Пропаганда на [[ Марксизъм-ленинизъм|марксизма-ленинизма]]“ в ЦК на БКП.

Той е главен редактор на списание ''„Архитектура“'' (1954-1956) и на списание ''„Изкуство“'' (1956 и 1968-1980). През 1957 г. е основател и първи главен редактор на вестник ''„Народна култура“'' (днес вестник ''[[Култура (вестник)|„Култура“]]''). Директор е на [[Институт по изкуствознание|Института по изкуствознание]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН) от 1959 до 1988 г. Обретенов е секретар на [[Съюза на българските художници]] (1959-1963). Става [[Член-кореспондент на БАН]] от 1961 и член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] (1962-1971). Удостоен е със званията [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил деятел на културата]] (1963), [[Герой на социалистическия труд (България)|Герой на социалистическия труд]] (1973) и [[Почетно звание „Народен“|Народен деятел на културата]] (1975).

От позициите на [[Комунизъм|комунистическата]] [[Съюз на съветските социалистически републики|съветска]] [[идеология]] Обретенов разработва проблеми на изобразителното изкуство, архитектурата, музиката, театъра, естетиката и културата. Характерна особеност на неговия [[Марксизъм-ленинизъм|„марксистко-ленински“]] научноизследователски подход е стремежът у да свързва общите идейно-естетически проблеми с актуалните политически тенденции в съвременното изкуство, да търси обединителното звено на всички художествени дейности – отношението към социалната действителност - ''„Изкуство и народ”'' (1967), ''„Архитектура социалистической Болгарии”'' (на руски, 1970), ''„Изкуство, партия, народ”'' (1971) и др. В трудовете на Обретенов теоретичното осмисляне на художествените явления се свързва пряко с най-актуалните проблеми, възникнали в хода на художествената практика – ''„Борба за социалистическо изкуство”'' (1950), ''„Изкуство и съвременност”'' (1960). Големият опит на партиен функционер при организирането и ръководството на различни сектори в областта на културата и богатата философскаерудиция ив естетическашколата ерудицияна комунистическата философия и естетика помагат на Обретенов за написването на ''„Културната революция в България“'' (1968). Възгледите му за богатствотобогатство и многообразиетомногообразие на социалистическото изкуство и култура, за теоретичнототеоретично наследство, за взаимоотношениетовзаимоотношение между действителносттадействителност и изкуствотоизкуство са обоснованиизложени в ''„За социалистическото изкуство и социалистическата култура“'' (1973).

* 19601966 — ''„La Révolution culturelle en Bulgarie“ (на френски език)''