Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии

За църква „Света Богородица" във Филипопол споменава [[Никита Хониат]]: възобновена през 1189 г. при митрополит Константин Пантехни, тя била ограбена от кръстоносците на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Впоследствие сградата била преиздигната.<ref>Данчева-ВасилеваВасилиева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 382-383.</ref> Възможно е редом с нея да е имало манастир, защото през 1553 г. пътешественикът Антон Вранчич (1504-1573) чул следното предание: „''[К]огато Пловдив е минал под властта на турците, без намесата на някаква буря или земетресение се появила на самия връх'' [на едното от тепетата на Трихълмието] ''пукнатина и погълнала манастира. И сега там се подава пукнатина и се виждат върховете на потънали стени. Самият манастир е бил посветен на света Дева Мария. Пребиваващите вътре монаси се спасили от гибел.''“<ref>Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 192; Iter Buda Hadrianopolim anno MDLIII exaratum ab Antonio Verantio. Venetiae, 1774, [http://books.google.bg/books?id=-nJUAAAAcAAJ&lpg=PP2&ots=hhBWXl-Sb0&dq=%22Buda%20Hadrianopolim%20anno%201553%20exaratum%22&hl=bg&pg=PR39#v=onepage&q&f=false xxxix-xl].</ref>