Роден е в 1841 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]], тогава в Османската империя, в семейството на Яне кехая (? - 1885).<ref name="ВасилевВасилиев 229">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= ВасилевВасилиев |first=Асен |authorlink=Асен ВасилевВасилиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 229 |url= |accessdate=}}</ref> Учи при [[Христо Макриев]] и заедно с него обикаля и рисува в [[Серско]], [[Драмско]], [[Неврокопско]], [[Правища]], [[Лерин]] и на други места.<ref name="ЕПК"/><ref name="ВасилевВасилиев 229"/> Около 1873 година заработва самостоятелно из македонските храмове.<ref name="ВасилевВасилиев 229"/>
Около 1880 година се мести в Свободна България и с [[Евгений Попкузманов]] и Алексо ВасилевВасилиев рисува в църквата „[[Свети Спас (Кътина)|Свети Спас]]“ в село Кътина. От вътрешната страна на западната стена оставят надпис: „Кой исписал църквата Никола Янов Евгения п. Кузманов Алексо Василов Дебрели от с. Галичник“. Изписани са и таванът, куполът и стените. На Никола Янев са стенописите в южния певник: светците Георги, Теодор Стратилат, Тарах, Сергей, Никита и Меркурий. В горната зона е Христос Младенец, а в купола - Христос Вседържител, евангелисти и пророци. <ref name="ВасилевВасилиев 229"/>
В 1890 година Никола Янев работи из букурещките църкви. През 1895 година към него се присъединява синът му Соломон (Симеон, Соле) и двамата рисуват стенописите в църквите „[[Св. св. Константин и Елена (Слатина)|Св. св. Константин и Елена]]“ и „[[Свети Йоан Предтеча (Слатина)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Слатина. В Слатинско работи в селата [[Томени]], [[Присяка (Окръг Олт)|Присяка]] (два храма), [[Добротяса]] и [[Татулещи (Окръг Олт)|Татулещи]]. В Александрийско - в Скатарси, [[Пятра (Окръг Телеорман)|Пятра]] и други. Към тях се присъединяват и по-малките братя на Соломон - Вениамин и Рафаил.<ref name="ВасилевВасилиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= ВасилевВасилиев |first=Асен |authorlink=Асен ВасилевВасилиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 230 |url= |accessdate=}}</ref>
През Балканската война Никола Янев напуска Румъния и се установява в Битоля, където в 1913 година умира. Синът му Соломон Янев работи в Битоля - автор е на апостолските икони от църквата „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“.<ref name="ВасилевВасилиев 230"/>
