Светослав Обретенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
== Живот ==
Светослав Обретенов произхожда от учителско семейство. Основно образование получава в [[Провадия]], а после учи във [[Варна]] и [[София]]. През [[1929]] година завършва гимназия и една година по-късно семейството се установява в София. През 1930 постъпва студент в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]] и я завършва през [[1934]] година. Като студент е секретар на [[БОНСС]]. След дипломирането си стажува една година и дирижира същевременно хора при читалище "Яворов", Синдикалния хор и после хор "Кавал". През 1936 година е композитор
Светослав Обретенов е по-малък брат на проф. [[Александър Обретенов]] (1903-1990), български изкуствовед, архитект и общественик, [[Член-кореспондент на БАН|чл. кор. на БАН]]
== Творчество ==
Светослав Обретенов пише музика за антифашистките театри "Народна сцена", "Т-35", "Реалистичен театър" и др. Автор е на песни с пролетарска тематика за театрални постановки.
Централно място в творчеството му заемат масовите (работнически, революционни) и детските песни. Композира [[хор]]ови, вокално-инструментални и инструментални творби. Сред най-значителните му произведения са неговите [[кантата|кантати]] и [[оратория|оратории]]. През 1940-те години въвежда нови тенденции в българското хорово изпълнително изкуство. Преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] съставя сборника ''"20 трудови песни"'', конфискуван от полицията. Създава вокалната сюита ''"Борба за мир"'' (1951), ораторията ''"Партизани"'' (1952), кантатите ''"Запей, наш бащин край"'' (само за смесен хор, 1954) и ''"Радост иде"'' (1955).▼
▲Централно място в творчеството му заемат масовите (работнически, революционни) и детските песни. Композира
Основател и първи диригент е на Държавния радиохор, който след смъртта на Обретенов през 1955 г. е преименуван на [[Българска хорова капела „Светослав Обретенов“]]. На името на композитора е учреден национален [[Светослав Обретенов (конкурс)|конкурс „Светослав Обретенов“]] за инструменталисти и певци.▼
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] Обретенов продължава да работи предимно в областта на масовата песен и кантатата. Сред най-значителните му произведения са неговите [[кантата|кантати]] и [[оратория]]. Създава песните ''"Бий врага"'', ''"Борба за мир"'', ''"Все напред с Димитров да вървим"'', вокално-инструменталната [[сюита]] ''"Борба за мир"'' (1951), първата българска оратория ''"Партизани"'' (1952), кантатите ''"Димитровска родина"'' (1950), ''"Запей, наш бащин край"'' (само за смесен хор, 1954) и ''"Радост иде"'' (1955). Обретенов има голям принос и областта на детската хорова песен (''"Гайдар"'', ''"Хайдушко кладенче''" и др.).
През 1952-1953 специализира в [[Москва]] при съветския композитор Юрий Шапорин.
▲Основател и първи диригент е на Държавния радиохор, който след смъртта на Обретенов през 1955 г. е преименуван на [[Българска хорова капела „Светослав Обретенов“]]. Дирижира хор "Кавал" (1949). Под негово ръководство българските смесени хорове. извоюват челни места в на световните младежки фестивали в Прага, Будапеща, Берлин, Букурещ. На името на композитора е учреден национален [[Светослав Обретенов (конкурс)|конкурс „Светослав Обретенов“]] за инструменталисти и певци.
=== Награди и отличия ===
Line 28 ⟶ 34:
== Източници ==
* ''
* ''Енциклопедия А-Я'', БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1974 г.
* ''[[Енциклопедия „България“|Енциклопедия България]]'' в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, , Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
== Външни препратки ==
| |||