Александър Обретенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
Става член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия (БКП)]] от 1931, а от 1932 се занимава активно и с отговорна партийна дейност - член (1936-1941)и пълномощник на Окръжния комитет на БКП в София (1932, 1936) за работа с интелигенцията, развива организационна комунисническа дейност сред членовете на [[Българско инженерно-архитектурно дружество|Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД)]]. През 1937 е главен секретар на Инженерно-архитектурната камара.
За активната си комунистическа дейност на два пъти е интерниран - в [[Несебър]] (1938) и в [[Момчилград]] (1939). През 1941 преминава в нелегалност и е пълномощник на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] в [[Русе]] (1941), секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Бургас]] (1942), където ръководи нелегалната дейност на БКП до [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. Издава брошури за политиката на БКП. Участва в създаването на [[Партизански отряд „Народен юмрук“|партизанския отряд „Народен юмрук“]]. Рано сутринта на 9. септември 1944 г. сградата на общината в Бургас е завзета и секретарят на ОК на БКП Александър Обретенов провъзгласява новата [[Отечествен фронт|отечественофронтовска]] власт.<ref>[http://bspbourgas.org/news-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20115%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-info-2191.html ''Бургаската партийна организация на 115 години''], БСП Бургас</ref>
След [[Деветосептемврийски преврат|9-ти септември]], от края на 1944 работи в София, като заема различни длъжности в апарата на ЦК на БКП. Редактор е във вестинк ''„[[Работническо дело]]“'' (1944). През 1945 заминава в [[Москва]], където е във връзка с [[Георги Димитров]].
=== Политическа дейност след 1945 в областта на културата, науката, изкуствата и образованието ===
Александър Обретенов е председател на [[Камара на народната култура|Камарата на народната култура]] (1945-1947), имаща за цел да обедини българската творческа интелигенция.<ref>Чичовска, В.
През есента на 1947 г. във връзка с новата [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровска конституция]] Обретенов предлага нова структура, съчетаваща дейността на [[Министерство на културата#История|Министерството на пропагандата]] с всички други културни организации и творчески сдружения. На 23 декември 1947 г. се създава [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК)]]. Комитетът затвърждава линията на тотален [[сталинизъм|сталинистки]] идеологически и административен контрол, централизирано управление и масово производство на държавни културни събития, определяни според комунистическата терминология като „народна култура” и работа на „културния фронт“. <ref>Келбечева, Евелина. [http://www.kas.de/wf/doc/kas_38762-1522-11-30.pdf?141127093152 ''Културната политика на България през времето на комунизма''.]Текстове за комунизма в България, [[Фондация Конрад Аденауер]] България, 2014</ref>През 1948 Обретенов става подпредседател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|КНИК]], като председател е [[Вълко Червенков]], а другите двама зам. председатели са [[Рубен Аврамов]] и [[Карло Луканов]].<ref>Указ № 39 от 23 декември 1947 г. - [[Държавен вестник]], бр. 301 от 26.12.1947</ref>
В периода 1948-1950 Обретенов завеждащ сектор „Пропаганда на [[Марксизъм-ленинизъм|марксизма-ленинизма]]“ в ЦК на БКП.
От 1947 до 1952 е [[доцент]] по философия. Преподава марксистко-ленинска естетика в [[Национална художествена академия|Държавната художествена академия (ВИИИ)]] (1947-1948) и във [[ВИТИЗ]] (1949-1953).
Line 76 ⟶ 79:
* 1954 — ''„Десет години социалистическа архитектура“'', Архитектура, 1954, кн. 3-4
* 1960 — ''„Изкуство и съвременност“''
* 1960 — ''„20 години българско изобразително изкуство“''
* 1966 — ''„La Révolution culturelle en Bulgarie“ (на френски език)''
* 1967 — ''„Изкуство и народ”''
Line 82 ⟶ 86:
* 1971 — ''„Изкуство, партия, народ”''
* 1973 — ''„За социалистическото изкуство и социалистическата култура“''
* 1976 — ''„Книга в съвременен дух“'', [[Философска мисъл]], 1976, бр. 10, с. 130-132
* 1978 — ''„Социалната функция на архитектурата“''
* 1984 — ''„Сборник статии“''
Line 92 ⟶ 98:
* ''[[Кратка българска енциклопедия|Кратка българска енциклопедия в 5 тома]]'', т. 3 (Квант-Опере), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1966 г.
* ''Енциклопедия А-Я'', БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1974 г.
* ''[[Енциклопедия „България“|Енциклопедия България]]'' в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия
* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О). Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г.
* ''
== Бележки ==
{{reflist}}
== Външни препратки ==
| |||