|
[[Файл:Urtikaria Fuss.jpg|мини|Уртикария]]
Уртикарията или т. нар. копривна треска е алергично заболяване, което се проявява с характерни обриви /уртики/ по кожата; понеже освен кожата се засяга и лигавиците, а често вътрешните органи и нервната система, уртикарията се счита не за отделен симптом, а за болест.
'''Уртикария''', още '''Копривна Треска''' (от [[латински]] ''urtica'' - коприва и ''urere'' - горя) е кожно заболяване, което представлява неочаквано и внезапно появяващ се [[обрив]] със зачервяване и силен сърбеж на [[кожа]]та, най-често предизвикан от [[Алергия|алергична]] реакция. Той наподобява ужилване с коприва. В [[народна медицина|народната медицина]] за лечението се използват корен от [[Обикновена коприва|коприва]] (''Urtica dioica''), [[великденче]] (''Veronica officinalis'') и други.
Тя е много разпространено заболяване: в България например тя се среща при средно 15% процента от болните, като жените страдат три пъти по-често от мъжете.
Уртикарията може да протече в остра форма, като в този случай тя отзвучава за 1-4 дни, или в хронична форма, като нейната продължителност тогава варира от 8-12 седмици до 6 месеца. Ако уртикарията, която иначе е заболяване с благоприятен изход, трае над това време, тя може да има изключително опасни последици; затова тя не бива да се подценява.
От какво се причинява?
Остра уртикария
За остра се смята уртикарията, която протича за по-малко от 6 седмици. Това е най-честата уртикария. Спонтанно излекуване се наблюдава при 95% от хората.
Хронична уртикария
Симптомите продължават повече от 6 седмици. Тя се получава от много фактори
Храни – тук се включват най-често соев протеин, морски дарове, мляко, ядки и др.
Медикаменти – доказани лекаства причиняващи уртикария са някои медикаменти за лечение на диабет, нестероидни противовъзпалителни, антиконвулсанти, антимикотици, антибиотици (пеницилин), аналгетици, хинин и др.
Вирусни, бактериални и микотични инфекции;
Придружаващи заболявания – хепатит, тиреотоксикоза и др. ;
Хормонални промени.
И хроничната и острата уртикария се причиняват също и от физикални и други фактори:
Студова контактна уртикария – провокира се от ниска температура, студен вятър, стъдена вода;
Топлинна уртикария – Обратно на студовата, тук обривът се предизвиква от високи температури, гореща вода, топла въздушна струя (сешоар);
Слънчева уртикария – отключва се от слънчева светлина или радиация;
Уртикария от натиск - провокира се от механично напрежение върху кожата;
Дермографизъм – при някои хора на мястото на леко одраскване с нокът се наблюдава бяла линия, която по-късно се подува и почервенява;
Аквагенна уртикария – представлява уртикария причинена от контакт с вода, независимо от температурата й;
Контакт с растения – коприва (копривна треска).
Съществува и автоимунна уртикария, за която не е ясно от какво се причинява.
В повечето случаи уртикарията трае по-малко от шест седмици. Ако трае повече, причината е най-вероятно автоимунна и уртикарията е хронична.
== Външни препратки ==
Какви са болестните промени?
* [http://www.pramed.com/urticaria.htm Уртикария]
{{медицина-мъниче}}
При чувствителни индивиди при наличие на провокиращ фактор се отделят специални вещества (медиатори), които от своя страна водят до оток на горния слой на кожата, с разширение на крайните съдове, водещо до зачервяване на кожата, съчетано със сърбеж и характерен обрив.
[[Категория:Имунология]]
Какви са симптомите?
При пристъп на уртикария се наблюдават т.нар уртики по тялото. Това представляват зачервени обривни единици които са леко надигнати над околната кожа, оградени от зачервен вал. Те се наблюдават най-често при ужилване от коприва.
Обривът се характеризира най-често с бързопреходност и чувство за сърбеж и парене, което съпътства уртиките.
В по-тежки случаи се наблюдава и ангиоедем. За разлика от уртиките, той се наблюдава по лигавиците на устните и ларинкса (където може да предизвика задушаване и смърт).
Как се поставя диагноза?
На първо място за поставяне на диагнозата от значение е разпитът на болния за алергии към храни и лекарства, фамилна обремененост и др.
След отзвучаване на клиничната симптоматика може да се проведе интрадермално тестуване. При него определен антиген се вкарва подкожно и се следи за наличие на реакция спрямо него.
При наличие само на контактна уртикария е оправдана кожно-скарификационно изследване, което в друг случай може и да не се позитивира.
За диагнозата на някои специфични видове уртикария е възможно да се проведат специализирани тестове – с ледени кубчета, топла вода, лъчи с различна дължина на вълната и др.
С какво може да се обърка?
Уртикарията следва да се отличава от някои от следните заболявания:
Анафилактична реакция;
Ангиоедем и едем на Квинке;
Еритема мултиформе – алергична реакция към медикаменти, вируси и микроорганизми;
Еритема нодозум – имунно медиирано заболяване, което причинява образуването на червени възли в подкожието.
Как се лекува?
Терапията при уртикария започва с остраняване на подозирания или доказан провокиращ фактор. Диетичен режим се налага при подозрение за хранителна алергия. При съмнение за медикаментозна алергия се спира подозираният медикамент.
Терапията на уртикарията се провежда с антихистаминови препарати. При разпространяване на обрива и особено при наличие на ангиоедем, непосредствено застрашаващ живота, се налага хоспитализация и дори включване на кортикостероиди до овладяване на спешното състояние.
При тежки и неподатливи на терапия случаи се включва и системен цитостатик.
Как да се предпазим?
Ефективна профилактика на копривната треска не е открита досега от науката. Единствено избягването на срещата с познати причинители на уртикартия би могло да се смята като метод за предпазване.
Какви са препоръките, след поставяне на диагнозата?
След поставяне на диагнозата уртикария е необходимо да се спазва строг режим по отношение на откритите провокиращи фактори. Това включва избягване на някои видове храни, медикаменти и др.
www.modenita.bg
За Wikipedia
| 