Уикипедия

Качамак: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Zetud (беседа | приноси)
8 редакции
м - Interwikis (managed in Wikidata)
семпло 1
Ред 2:
[[Image:Mamaliga right.jpg|thumb|right|200px|Качамак нарязан като хляб]]
{{кухня}}
'''Качамак''' е традиционно българско ястие, разпространено на балканите и в Мизия, те. в Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия и Турция, Приготвя се от царевичен грис.
'''Качамак''' (на [[турски]]: ''kaçamak'') е традиционно ястие в [[Босна и Херцеговина]], [[Румъния]], [[България]], [[Сърбия]], [[Черна гора]], [[Херцеговина]], [[Македония]] и [[Турция]]. Приготвя се от [[Царевица|царевично брашно]], към което може да се добавят и [[картоф]]и. Сместа се вари на тих огън, като непрекъснато се бърка с т. нар. "качамилка", до получаване на каша с желаната гъстота. За обикновено царевично брашно този процес трае около 40 минути. Понастоящем на пазара се продава царевичен грис, чиято обработка до готов продукт е от 3 до 5 минути. Горещата смес може да се разпредели в съдове и да се сервира с [[Бяло_саламурено_сирене|бяло сирене]], [[Краве_масло|масло]] и [[червен пипер]]. Като заместител на хляба, качамакът може да се изсипе върху дървена плоскост, да се нареже с конец и парчетата да се сервират с [[мляко]], [[кисело мляко]] или приготвени ястия. Наподобява италианската [[полента]] и румънската [[мамалига]].
 
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато се бъркане с т. нар.бъркалка "качамилка", до получаване на каша с желаната от вас гъстота. Процесът трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместта се разбърква бързо и я захлюпваме за около 15 - 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.
 
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчетата и да се сервира по различни начини, - сладък или солен.
 
Друг вид царевичен хляб, наричан ''просеник'', се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тавичка и се запича допълнително. В някои краища на България просеникът се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно). Известен по света под различни имена - съставът му е един и същ.- запазен през вековете до днес. ▼
 
==История и предимства==
В България Рецептата за качамак е сравнително нов хранителен вариант на много по-древни такива. Наложил се с навлизане отглеждането на царевица в Стопанството.
В България качамакът се налага през XVIII век поради бързото му приготвяне като храна и по-лесното съхранение на [[царевица]]та. За българката бързото приготвяне на този вид [[хляб]] е спасение, поради голямата ѝ натовареност - много селски труд и отглеждане на многобройна челяд.
 
Просената каша (кашата, направена от просо) е един от най-древните хранителни продукти на българите, под името Слънчева каша!
▲Друг вид царевичен хляб, наричан ''просеник'', се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тавичка и се запича допълнително. В някои краища на България просеникът се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно).
 
Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното. Обичайният хляб включва типово пшеничено и ръжено брашно, а в планинските райони и други зърнени култури. Хляб от пшеничено брашно обикновено се слага на трапезата само по празници, поради значително по-дългото време за приготвяне и изпичане.
 
==Производство на царевица==
ПроизводствотоЗа производство на царевица е най-добрият, показател за ползванетоизползването ѝ като храна още се търсят източници.

Според един турски данъчен регистър от 1871 г., запазен в Ориенталския отдел на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, вчетем за Оряховската [[кааза]], са произведени и са обложени с [[десятък]] както следваследното:<ref>Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3
</ref>
* царевица 1 437 761 киле&#768;
Line 20 ⟶ 28:
* [[просо]] 40 493 киле&#768;
* [[ръж]] 4 602 киле&#768;.
За справка: едно турскотогавашно берковско киле&#768; е около 70 кг, а едно цариградско киле&#768; - 40 кг.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Качамак“.