Качамак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - Interwikis (managed in Wikidata) |
семпло 1 |
||
Ред 2:
[[Image:Mamaliga right.jpg|thumb|right|200px|Качамак нарязан като хляб]]
{{кухня}}
'''Качамак''' е традиционно българско ястие, разпространено на балканите и в Мизия, те. в Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия и Турция, Приготвя се от царевичен грис.
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато се бъркане с т. нар.бъркалка "качамилка", до получаване на каша с желаната от вас гъстота. Процесът трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместта се разбърква бързо и я захлюпваме за около 15 - 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчетата и да се сервира по различни начини, - сладък или солен.
==История и предимства==
В България Рецептата за качамак е сравнително нов хранителен вариант на много по-древни такива. Наложил се с навлизане отглеждането на царевица в Стопанството.
Просената каша (кашата, направена от просо) е един от най-древните хранителни продукти на българите, под името Слънчева каша!
▲Друг вид царевичен хляб, наричан ''просеник'', се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тавичка и се запича допълнително. В някои краища на България просеникът се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно).
Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното. Обичайният хляб включва типово пшеничено и ръжено брашно, а в планинските райони и други зърнени култури. Хляб от пшеничено брашно обикновено се слага на трапезата само по празници, поради значително по-дългото време за приготвяне и изпичане.
==Производство на царевица==
Според един турски данъчен регистър от 1871 г., запазен в Ориенталския отдел на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, </ref>
* царевица 1 437 761 килѐ
Line 20 ⟶ 28:
* [[просо]] 40 493 килѐ
* [[ръж]] 4 602 килѐ.
За справка: едно
== Източници ==
|