Кирил Боянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 като научен сътрудник в Института по математика с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитава кандидатска дисертация в областта на изчислителната техника в [[:ru:Санкт-Петербургский государственный электротехнический университет|Санкт Петербургския електротехнически институт]] (1966), а през [[1975]] получава и научната степен „[[доктор на науките|доктор на техническите науки]]”.
 
Става ръководител на секция в [[ЦИИТ]] (Централен институт по изчислителна техника), а по-късно и ръководител направление “Микрокомпютри и микропроцесорни системи” (1969-1982). Едновременно работи по съвместителство в Института по математика с ИЦ на БАН отначало като ръководител лаборатория “Крайни автомати”, а от 1985 като ръководител сектор “Компютърни системи и мрежи”. Старши научен сътрудник I ст. към ИМ с ИЦ и към ЦИИТ става през 1982. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника и за главен конструктор на България по персонални компютри (1986). От 1985 ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по “Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини” към Координационния център по информатика и изчислителна техника ([[Институт по паралелна обработка на информацията|КЦИИТ]]) на БАН, а през периода 1993-1996 изпълнява и длъжността директор на този център. Два мандата е директор на [[Институт по паралелна обработка на информацията|Института по паралелна обработка на информацията]] (1992-1996; 2004-) – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки”. ''Института по паралелна обработка на информацията'' се слива към новосъздадения ''Институт по информационни и комуникационни технологии'' през юли 2010 г. Академик Боянов ръководи ''секция Компютърни мрежи и архитектури'' към ''Института по информационни и комуникационни технологии''.
 
През [[1989]] е избран за чл.-кореспондент на [[БАН]], а през 2003 – за действителен член (академик) на БАН.
Ред 41:
== Награди ==
Награждаван е с български и чуждестранни отличия, между които орден "[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]] I ст." (1985), орден "Св.Св. Кирил и Методий" с огърлие (2005) и др.
 
Има син - Любен Боянов, който също работи към ''секция Компютърни мрежи и архитектури'' на ''Института по информационни и комуникационни технологии''.
 
== Източници ==