Владислав Каназирев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
През 1902 година Владислав Каназирев също е принуден да бяга в България и се установява при братята си Петър и Иван, а ръководството на комитета е поето от [[Георги Кондев]]. В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година Каназирев се завръща нелегално в Мехомия и участва активно в подготовката на бунта. Участва в конференцията на 5 септември в [[Банско]], на която е изработен планът за въстание в [[Серски революционен окръг]]. Заедно с брат си Владимир, [[Атанас Попкостов]] и [[Петър Лачин]] е определен войвода и военен ръководител в Разложко. Действа под ръководството на брат си във въстанническите действия.
След погрома на въстанието емигрира в България, но след амнистията от 1904 година се завръща в Мехомия, където продължава да се занимава с търговия, обществена и революционна дейност. Заедно с [[Иван Чонтев]] и Георги Томов възстановяват в 1905 година разбития комитет на ВМОРО в града. Основател е и дългогодишен председател на читалището „[[15 септември 1903 година (читалище)|15 септември 1903 година]]“ в Мехомия
След освобождението на града през [[Балканска война|Балканската война]] на 11 октомври 1912 година от 27 пехотен чепински полк Владислав Каназирев е избран за кмет на града. На 12 октомври Банската чета, начело с [[Йонко Вапцаров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Димитър Ляпов]] навлиза в града и подлага на репресии мюсюлманското население, като голяма част от града е опожарена. Владислав Каназирев, който се опитва да предотврати насилието, е арестуван и бит от Чернопеев и Ляпов. Вследствие на пожара околийският център е преместен в Банско и Владислав Каназирев с помощта на брат си Петър - влиятелен търговец в София, развива успешна кампания за връщането му в Мехомия. Като кмет на града Каназирев участва в [[Покръстване на помаците (1912-1913)|покръстването на помаците]] в 1913 година. В 1914 година Каназирев заминава за Струмица и до загубата на града в 1919 година участва в управлението на Струмишки окръг. Връща се в Меховия и отново е избран за кмет на града, който пост заема до 1920 година и отново в периода 1923 - 1925 година. В 1936 година е помощник-кмет, а дълги години е общински съветник.
| |||