Дезидерий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 26 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q297520.
м форматиране: 39x дв. интервал, 14x интервали, 3x нов ред (ползвайки Advisor.js) самопрепратка
Ред 1:
'''Дезидерий''' ({{lang-la|Desiderius}}; † сл. [[786]]), [[херцог]] на [[Тоскана]] e от [[757]] до [[774]] г. последният [[крал]] на [[лангобарди]]те.
 
Дезидерий произлиза от [[Бреша]] и не е от благородничаска фамилия, а от новообразувания служебен благороднически слой. Под [[Лиутпранд (лангобард)|Лиутпранд]] става първо [[маршал]] (''comes stabuli''), по-късно управител, [[дук]] (''dux'') на Тоскана.
 
След смъртта на крал [[Айзтулф]] през [[756]] г., успява с помощта на папа [[Папа Стефан II| Стефан II]] (III) и краля на франките [[Пипин III]] (младия, къси) да премахне брата на Айзтулф [[Ратчис]] и да се короняса за крал. Малко след това се стига до конфликти с папата, понеже Дезидерий не му дава обещаните многобройни градове. Кралят започва преговори с [[Византия]], която е във вражески отношения с [[Папство]]то.
 
Дезидерий заздравява положението на лангобардското царство, като подчинява херцогствата [[Херцогство Сполето|Сполето]] и [[Херцогство Беневенто|Беневенто]]. През [[759]] г. провъзглася своя син [[Аделчис]] за съ-крал.
Влиза в съюс с херцог [[Тасило III]] на [[Бавария]], като се жени за дъщеря му [[Луитперга]].
Поради краткотрайна слабост на франското царство, Дезидерий става закрилник на папата. Папа Стефан II e политически зависим от Дезидерий.
 
Влиза в съюс с херцог [[Тасило III]] на [[Бавария]], като се жени за дъщеря му [[Луитперга]].
През [[768]] г. [[Карл Велики]] се жени за [[Дезидерата]], наричана и ''Герперга'', дъщеря на Дезидерий. Преговорите за това са водени от майката на Карл Велики [[Бертрада от Лаон]], която с това планува да засили на юг отслабналото от въстания и наследствени борби франско царство. След като Карл Велики през 771 г. отблъсква своята лангобардска съпруга, дворът на Дезидерий става сборно място на опозицията срещу Карл.
 
Поради краткотрайна слабост на франското царство, Дезидерий става закрилник на папата. Папа Стефан II e политически зависим от Дезидерий.
След смъртта на [[Карлман I]] през 771 г. (по-младия брат на Карл Велики), неговата вдовица също с име [[Герберга (съпруга на Карлман I)|Герперга]] бяга с децата си при баща ѝ Дезидерий в [[Италия]].
 
През [[768]] г. [[Карл Велики]] се жени за [[Дезидерата]], наричана и ''Герперга'', дъщеря на Дезидерий. Преговорите за това са водени от майката на Карл Велики [[Бертрада от Лаон]], която с това планува да засили на юг отслабналото от въстания и наследствени борби франско царство. След като Карл Велики през 771 г. отблъсква своята лангобардска съпруга, дворът на Дезидерий става сборно място на опозицията срещу Карл.
Лангобардският крал иска от папа [[Адриан I]] да помаже синовете на Карлман като крале на франките. Понеже папата отказва това, Дезидерий завладява част от неговата област. По молба на Адриан I, франките маршируват през лятото на [[773]] г. в Италия.
 
Дезидерий се окрепява в [[Павия]]. През [[774]] г. градът е превзет от франките, Дезидерий и съпругата му са депонирани във франското царство, където остават до края на живота си
След смъртта на [[Карлман I]] през 771 г. (по-младия брат на Карл Велики), неговата вдовица също с име [[Герберга (съпруга на Карлман I)|Герперга]] бяга с децата си при баща ѝ Дезидерий в [[Италия]].
в манастира в Корби (Corbie), само синът му Аделчис се предава с фамилията на Карлман във [[Верона]] и успява да избяга във [[Византия]]. Лангобардското царство преминава към [[Карл Велики]], който се коронова в [[Павия]]. За последен път се пише за Дезидерий през [[786]] г., годината на смъртта му е неизвестна.
 
Лангобардският крал иска от папа [[Адриан I]] да помаже синовете на Карлман като крале на франките. Понеже папата отказва това, Дезидерий завладява част от неговата област. По молба на Адриан I, франките маршируват през лятото на [[773]] г. в Италия.
 
Дезидерий се окрепява в [[Павия]]. През [[774]] г. градът е превзет от франките, Дезидерий и съпругата му са депонирани във франското царство, където остават до края на живота си
в манастира в Корби (Corbie), само синът му Аделчис се предава с фамилията на Карлман във [[Верона]] и успява да избяга във [[Византия]]. Лангобардското царство преминава към [[Карл Велики]], който се коронова в [[Павия]]. За последен път се пише за Дезидерий през [[786]] г., годината на смъртта му е неизвестна.
 
== Фамилия ==
Дезидерий е женен за [[Анса]], която е също от Бреша. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидерий и основава много манастири (''Sv. Mishele'' и ''Sv. Pietro'' в Бреша). Лангобарският исторически писател [[Павел Дякон]] я описва като "coniunx pulcherrima", като най-красивата съпруга.
 
Анса и Дезидерий имат шест деца:
[[Файл:Adelchis, son of Desiderius.jpg|дясно|thumb|200px|Аделчис, син на Дезидерий]]
*Анзелперга, игуменка на Св. Салваторе в Бреша
*[[Аделперга]], омъжена с [[Аричис II]], херцог на [[Беневенто]]
*[[Луитперга]] (или Лиутпирк), омъжена за [[Тасило III]] херцог на [[Бавария]]
*[[Дезидерата]] (или ''Герперга''), омъжена за [[Карл Велики]]
*[[Герберга (съпруга на Карлман I)|Герперга]], съпруга на [[Карломан I]]
*[[Аделчис]], бяга във [[Византия]], [[788]] г. не успява да вземе трона; византийските му трупи, дошли в [[Калабрия]], са победени от [[Гримоалд III (Беневенто)|Гримоалд III]], херцога на [[Беневенто]].
 
[[Алесандро Манцони]] пише през [[1822]] г. ''"Трагедията Аделчи"'' (ит.: ''Adelgis'').
 
== Източници ==
* Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2.
* Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
* Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.
* Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 206-258ff
* David Harry Miller: Papal-Lombard Relations During the Pontificate of Pope Paul I: The Attainment of an Equilibrium of Power in Italy, 756-767 in Catholic historical review, Okt. 1969, S.358ff
 
== Външни препратки ==
* [http://www.mittelalter-genealogie.de/_voelkerwanderung/d/desiderius_koenig_786/desiderius_langobarden_koenig_786.html Дезидерий в "Средновековна генеалогия"] на немски
* [http://www.archive.org/stream/geschichteitalie02hart#page/202/mode/2up/search/Desiderius ''Geschichte Italiens im Mittelalter''] Bd. II Teil 2, Ludo Moritz Hartmann, Perthes, Gotha 1903, S. 202ff.
* [http://fmg.ac/Projects/MedLands/ITALY,%20Kings%20to%20962.htm#_Toc203638186 Italy, Emperors & Kings]
 
[[Категория:Крале на лангобардите]]
Line 50 ⟶ 53:
| скрит =
| заглавие = [[Лангобарди|Лангобардски]] крале
| заглавие-стил = background: #BFD7FF;
| картинка = [[Файл:Karte völkerwanderung.jpg|дясно|мини|]]
| отдолу =
Line 56 ⟶ 59:
| тяло-стил =
| тяло =
'''Крале / Херцози'''
 
[[Ибор и Айо]](???-???) *[[Агелмунд]](???-439) *[[Ламисио]](439-???) *[[Летук]](???-470) *[[Хилдеок]](470-478) *[[Годеок]](425-490) *[[Клафо]](490-500) *[[Тато (лангобард)]](500-510) *[[Вачо]](510-540) *[[Валтари]](540-545) *[[Аудоин]](545–560) *[[Албоин]](560-572) *
Line 62 ⟶ 65:
'''Крале в Ломбардия, Италия'''
 
[[Албоин]](568–572) *[[Клеф]](572-574) *[[Интеррегнум]](574–584) *[[Аутари]](584–590) *[[Агилулф]](590–615) *[[Адалоалд]](615–626) *[[Ариоалд]](626–636) *[[Ротари (лангобард)]](636–652)*[[Родоалд]](652–653) *[[Ариперт I]](653–661) *[[Годеперт]] и [[Перктарит]](661–662) *[[Гримоалд]](662–671) *[[Гарибалд]](671) *[[Перктарит]](671–688) *[[Кунинкперт]](688–700) *[[Лиутперт]](700) *[[Рагинперт]](701) *[[Ариперт II]](701–712) *[[Анспранд]](712) *[[Лиутпранд (лангобард)]](712–744) *[[Хилдепранд]](744) *[[Ратчис]](744–749) *[[Айзтулф]](749–756) *[[Ратчис]](756–757) [[Дезидерий]](757–774) *[[Карл Велики]](774–781) *[[Пипин (Италия)]](781–810) *[[Карл Велики]](810–813) *[[Бернард (Италия)]](813–818) *[[Лотар I]](818–855) *[[Лудвиг II (Италия)]](844–875)
 
}}