Павел Калитин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
IngaInga (беседа | приноси)
Редакция без резюме
IngaInga (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 28:
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Командир на III- а дружина от II-а бригада на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. В нейния състав е III-а ''Знаменна опълченска рота'', на която е поверено [[Самарско знаме|Самарското знаме]].
 
Бие се храбро при овладяване на [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] от Предния Руски отряд (командир, [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]). Загива в епичната [[Битка при Стара Загора]] срещу Централната османска армия (командир, [[Сюлейман паша]]) на 19/[[31 юли]] [[1877]] г., отбранявайки [[Самарско знаме|Самарското знаме]] от обградилите го турски войници.<ref>Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с.54-55 </ref>. Пада от коня пронизан от два турски куршума, един - в шията, един - в гърдитекуршуми, в мига, в който поема знамето. <ref>[[Стефан Кисов]], „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204 </ref>.
 
[[Стефан Кисов]] пише: " - Юнаци! дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убити, и като пое подаденото му знаме, скомандува: "подире ми, юнаци!" и дръпна да възвие коня си. В този момент два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен - мъртъв".<ref>[[Стефан Кисов]], „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204 </ref>.
 
===Памет===