Деян Енев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1183468.
Редакция без резюме
Ред 11:
 
== Биография ==
Роден е на [[11 август]] [[1960]] г. в [[София]]. Завършил е [[английска гимназия]] и [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в [[Киноцентър]]а, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. Работил е в културния отдел на в. „[[Сега]]“ и в. „[[Монитор]]“.
 
Бил е [[журналист]] във вестниците „Марица”, „[[Новинар]]”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „[[Сега]]“ и в. „[[Монитор]]“.
Деян Енев е издал няколко сборника с разкази: „[[Четиво за нощен влак]]“ (1987); „[[Конско евангелие]]“ (1992); „[[Ловец на хора]]“ ([[1994]]) — Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „[[Клането на петела]]“ (1997); „[[Ези-тура]]“ (2000) — Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[СБП]]; „[[Господи, помилуй]]“ (2004) — Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „[[Всички на носа на гемията]]“ (2005).
 
Зад гърба си има над 2000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони.
 
Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция “Огилви и Мейдър”.
 
През 2010 г. в [[СУ „Св. Климент Охридски”]] е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев. През 2012 г. е лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова” в [[Созопол]]. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура”.
 
Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „[[Четиво„Четиво за нощен влак]]“влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга “Южна пролет“; „[[Конско„Конско евангелие]]“евангелие“ (1992); „[[Ловец„Ловец на хора]]“хора“ ([[1994]]) Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „[[Клането„Клането на петела]]“петела“ (1997); „[[Ези„Ези-тура]]“тура“ (2000) Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[СБП]]; „[[Господи„Господи, помилуй]]“помилуй“ (2004) Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „[[Всички„Всички на носа на гемията]]“гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино” (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков”, номиниран за наградата „Хеликон”; „7 коледни разказа” (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази” (2011); ”Внукът на Хемингуей” (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи” (2014).
 
Сборникът му с избрани разкази “Всички на носа на гемията” претърпя три издания (Изд. “Фама”, 2005; Изд. “Фабер”, 2007; Изд. “Сиела”, 2009). Лауреат на голямата награда „Златен ланец” на в. „[[Труд]]” за къс разказ през [[2006]] г.
 
През [[2008]] г. австрийското издателство „Дойтике” издаде в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България”. Преводът е дело на Норбърт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на Димитър Динев.
 
Като свои учители в жанра на разказа Енев посочва: [[Йордан Йовков]], [[Исак Бабел]] и [[Джеръм Дейвид Селинджър]].
Line 25 ⟶ 37:
* ''„Господи помилуй“'' ([[2004]])
* ''„Всички на носа на гемията“'' ([[2005]])
* „''Градче на име Мендосино''” ([[2009]])
* „''7 коледни разказа''” ([[2009]])
* ''„Българчето от Аляска“'' ([[2011]])
* ”''Внукът на Хемингуей''” ([[2013]])
* „''Малката домашна църква. Съвременни притчи''” ([[2014]])
 
== Очерци за писатели ==
*„''Хора на перото''” ([[2009]])
 
== Християнски есета ==
*„''Народ от исихасти''” ([[2010]])
 
== Поезия ==
*„''Стихотворения''” ([[2012]]) – Националната награда за поезия „Николай Кънчев”
 
{{DEFAULTSORT:Енев, Деян}}