Уикипедия

Николай Наплатанов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м разни дребни
Ред 3:
| портрет=
| описание= български инженер
| роден-дата= {{др|1923|4|25|1}}
| роден-място= [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]], [[България]]
| починал-дата= {{дсг|1993|4|18|1923|4|25|1}}
| починал-място= [[София]], [[България]]
}}
Line 12 ⟶ 10:
 
==Биография==
ДечноНиколай Наплатанов е роден на 25 април 1923 г. в с. Мечка (дн. [[Оборище_(Област_Пазарджик)|Оборище]]), Пазарджишко. Учи в Пазарджишката гиманзия. Член на [[РМС]].
 
Участва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Арестуван по [[ЗЗД]] и интерниран в [[Кръстополе (лагер)|лагера Кръстополе]]. Партизанин от [[Партизанска бригада „Георги Бенковски“]].
 
Неговия баща Делчо Наплатанов е емигрант в [[СССР]]. Завръща се в България с група-подводничари. Заловен и осъден на смърт на [[Процес на парашутистите и подводничарите|процеса на парашутистите и подводничарите]]. Разстрелян на 26 юни 1942 г.
 
=== Образование ===
Завършва специалност „Електроавтоматика“ в Ленинградския електротехнически институт (1952). Специализира „Автоматично регулиране и управление“ в Техническия университет в ([[Дрезден]] и [[Берлин]] (1960), „Техническа кибернетика“ в Станфордския, Калифорнийския и Илинойския университет (1972).
и [[Берлин]] (1960), „Техническа кибернетика“ в Станфордския, Калифорнийския и Илинойския университет (1972).
 
Във [[ТУС|МЕИ (София)]] защитава дисертация на тема „Изследване на системи за автоматично регулиране чрез ходографи на входни статични въздействия“. Кандидат на техническите науки (1957).
 
=== Преподавателска и научна дейност ===
Преподавател в [[Държавна политехника]], [[ТУС|МЕИ]] и [[ТУС|ВМЕИ]], София. [[Асистент]] (1952), [[доцент]] (1961) и [[професор]] (1966).
 
Основни области на научната и преподавателскапреподавателската му дейност са теория на автоматичното регулиране и управление, техническа и медицинска [[кибернетика]], [[бионика]], [[ергономия]], ергатични системи. Основоположник на научни направления като автоматиката и телемеханиката в България.
 
Автор на над 150 научни публикации и 20 учебника и учебни пособия по теория на автоматичното регулиране и управление, сред които:
 
* Основи на техническата кибернетика в 9 тома (1971-1977).
* Автоматично управление на електрозадвижванията в 3 тома (1979, съавтор).
 
Избран за [[член-кореспондент]] на [[БАН]].
 
Награден с [[Св. Св. Кирил и Методий (орден)|Орден „Кирил и Методий“]] I степен (1968), Орден „Червено знаме на труда“ (1959) и званието „Заслужил деятел на науката“.
 
===Изобретения===
* Метод и устройство за управление на товара на автомобилния транспорт в открит рудник (1971, съавтор), патентовано в Канада и САЩ.
* Устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце (1976, съавтор).
 
== Управленска дейност ==
* Ръководител на Катедра „Промишлена електроника“ в МЕИ и ВМЕИ (1961-1974)
Line 47 ⟶ 48:
* Главен редактор на сп. „Автоматика и изчислителна техника“
* основател на сп. „Техническа мисъл“.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bas-cs.org/docs/partizan.xls Списък на загинали партизани - Български антифашистки съюз (БАС)]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Наплатанов“.