Робърт Луис Стивънсън: Разлика между версии

| име = Робърт Луис Стивънсън

| снимка = Rls-pc1.jpg

== Биография ==

=== Ранни години ===

Робърт Луис Балфор Стивънсън е Роден в [[Единбург]], [[Шотландия]] на [[13 ноември]] [[1850]] г. в семейството на инженера Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор. Като единствено дете, ексцентрично и по-различно от останалите, на Стивънсън било трудно да се впише в ранната си училищна среда. Болнав от малък, наследил белодробно заболяване от майка си, през голяма част от детството си той бил посещаван от детегледачка, Алисън Кънингам, която му четяла викториански романи, библейски истории и [[псалми]]. Това ставало с разрешението на родителите му, които били силно религиозни. Дори неговият баща добавял по някоя история. Стивънсън неизбежно се повлиял от всичко чуто и от ценностите на семейството си, както проличало в по-късен етап. Още преди да се научи да чете и пише, младежът диктувал истории на майка си. Сам започнал да твори около седмата си година. Томас Стивънсън се радвал на интересите на сина си и го подкрепял, спомняйки си своите опити като малък и липсата на подобно отношение от своя баща.

 

 

=== Образование ===

На 7-годишна възраст започва да посещава училището на ул.„Индия“ в Единбург. Заради проблемите със здравето си обаче присъствията му са редки и бива обучаван от частни учители. Междувременно сменя още няколко училища като Единбургската академия за момчета, Спринг Гроув и частното училище на Робърт Топмпсън. През ноември 1867 г. постъпва в [[Единбургски университет|Единбургския университет]]. Бидейки потомък на три поколения строители на [[Морски фар|фарове]], той се записва да изучава инженерство. От самото начало Стивънсън не показва ентусиазъм и не обръща внимание на материята. Вместо това той акцентира върху нови запознанства. Така се среща с бъдещия си финансов агент, Чарлс Бакстър, и професор Флемин Дженкин, чиято биография по-късно пише. Въпреки това всяка година през ваканциите пътувал да изследва инженерната семейната работа. Първо в Ейнстър и Уик през 1868 г. , с баща си в Оркни и Шетланд през следващата година и през последната прекарва три седмици на шотландски острови. Пътуванията се харесват на шотландеца, защото допринасят за писането му. Особено се наслаждава на второто пътешествие с баща си, тъй като наподобява обиколка на [[Уолтър Скот]], дало вдъхновение за неговия роман "''Пиратът''". Може би като най-важен и влиятелен човек на този етап от живота му се явява неговият братовчед Боб, енергичен и безгрижен човек, избрал да изучава изкуства вместо семейната професия. Междувременно Робърт Луис Стивънсън работи върху писането си, имитирайки стиловете на [[Даниел Дефо]], Уилям Хазлит, Чарлс Лам и сър Томас Браун. Изучава френска литература и шотландска история, както и трудовете на [[Чарлс Дарвин|Дарвин]] и [[Хърбърт Спенсър|Спенсър]]. През април 1871 г., Стивънсън уведомява баща си, че е избрал да посвети живота си на писане. Томас Стивънсън не остава доволен, макар и да не е изненадан от избора на сина си. По-късно Робърт изучава [[право]], най-вече, за да успокои баща си. Никога не практикува професията. Характерни за него стават дългата коса, бохемския стил на обличане, както и посещенията на евтини барове и бордеи. Признава се за атеист. Поема по път, който не съответства на възпитанието му. Така отношенията с баща му, а и с майка му рязко се влошават. В писмо до Чарлс Бакстър шотландецът нарича себе си "проклятие" за родителите си.

 

Под перото му всяка тема се превръща в приключенска творба.

 

Освен пътуванията до Париж по здравословни причини, Стивънсън посещава множество галерии и театрални постановки в Париж. Ходи до Монтебло и близки градчета, където става член на така наречените колонии на творците. Голяма част от енергията му преминава в странствания. Пътешествието с кану от 1876г. изиграва и друга роля, освен вдъхновение за книга. То среща Стивънсън и неговия спътник сър Уолтър Симпсън с Фани ван ден Грит Озбърн (1840–1914). Родена в [[Индианаполис]], едва седемнадесетгодишна тя се омъжва и се мести в [[Невада]] при съпруга си Самуел след участието му в [[Американската гражданска война]]. Заедно имат три деца - Изабел, Лойд и Харви (който умира съвсем малък). Двамата със Самуел се разделят на няколко пъти поради невярността му. През 1875 г. Фани се мести във Франция с децата си, където с Изабел изучават изкуства именно в района на Монтебло. Въпреки че Стивънсън се завърнал във Великобритания малко след запознанството им, Фани не престава да бъде в мислите му. На нея посвещава любовно есе, публикувано в списание "''Корнхил''". През следващата година двамата се срещат отново и отношенията им се развиват. Стивънсън прекарва доста време и с нейните деца във Франция. През август 1878 Фани се връща в Калифорния, докато той остава в Европа, правейки необходимото пътуване за книгата си "''Пътешествия с магаре в Севените''" (1879). През август същата година, Робърт Луис Стивънсън заминава при Фани Озбърн въпреки съветите на своите приятелите. Дори не уведомява родителите си. Резервира умишлено място втора класа в параход не само, за да спести средства, а и за да увеличи приключенското усещане. След това от [[Ню Йорк]] стига с влак. По-късно описва и това свое преживяване в пътепис. Цялото пътуване едва не го убива на два пъти. При втория Фани Озбърн, вече разведена, остава да се грижи за него. Дори баща му изпраща пари, за да спомогне оздравяването на сина си.

 

През 1888 г. Стивънсън и семейството му отплават с яхта от Сан Франсиско и прекарват следващите приблизително три години предимно по вода из [[Тихия океан]]. Често прекарват по няколко дни на [[Хавайските острови]]. Там Робърт става добър приятел с крак Калакуа, както и с неговата племенница Виктория, която има шотландско потекло. Пътешествията го отвеждат още в [[Гилбъртови острови]], [[Нова Зеландия]], [[Самоа]] и [[Таити]]. В този период написва още "''Господарят на Балантре''", "''Сатанинската бутилка''", както и няколко балади по мотиви, събрани от посетените острови.

 

През 1890 г. Стивънсън купува парцел земя (около 400 акра) в Уполу, остров в Самоа, където се установява. Построява къща в селцето Ваилима. Там приема местното име Туситала, което означава разказвач. Влиянието му върху тамошните толкова нараства, че те започват да ходят при него за съвети и дори го включват в политиката. Той бил убеден, че европейците, назначени да управляват самоанците не са достатъчно компетентни. След много безуспешни опити да промени ситуацията, Стивънсън публикува творба като своеобразен протест, описваща гражданската война в Самоа. Тя дала толкова силен отзвук, че управляващите били свалени.

 

:ловецът свърши своя лов“.

:

:Местните жители много обичали Стивънсън. Епитафията му е преведена на самоански и се изпълнява като песен.

 

== Музикални композиции ==

 

== Частична библиография ==

{{Общомедия|Category:Robert Louis Stevenson}}

{{Уикицитат|Робърт Луис Стивънсън}}