Съд на Европейския съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
==История==
Още при самото начало на Европейския проект, създаването на Европейската общност за въглища и стомана, е предвидено в институционалната рамка на наднационалното формирование да присъства орган с юрисдикционни правомощия. Договорът за ЕОВС е подписан в Париж на 18 април 1951, а с влизането му в сила на 23 юли 1952 се създава и Съд. Първоначалното институционално название на съда е ''Съд на Европейската общност за въглища и стомана''. Първите дела пред новия правораздавателен орган са заведени през следващата - 1953 година.
Правомощията на Съда обаче далеч не са били такива, каквито ги виждаме в момента. Основната роля на Съда тогава е била да осъществява контрол върху Общностните институции. Той осъществява това, благодарение на компетентността си да отменя актовете на Върховния орган (тогавашното наименование на Европейската комисия), както и да следи за неговото бездействие. Също така, Съда е компетентен да отменя решенията на Парламентарната Асамблея и Съвета на ЕОВС. Много важно е тук да се отбележи, че много характерната към момента компетентност на Съда да се произнася по преюдициални запитвания относно тълкуването на договорите и актовете по тяхното прилагане, тогава все още не е била на лице. Единствената компетентност в тази насока, която Съда е притежавал тогава, е възможността на се произнася преюдициално по отношение на действителността на разискванията на Върховния орган или Съвета на ЕОВС, когато пред даден национален съд е повдигнат подобен въпрос.
Тази картина се променя значително след влизането в сила на Римските договори. Както в Договора за европейска икономическа общност, така и Договора за европейска общност за атомна енергия, е предвидено създаването на Съд, компетентен да тълкува и прилага разпоредбите на конкретните договори. Тези две съдилища обаче, не функционират като отделни юрисдикции, а както е предвидено в Конвенцията от 25 март 1957 година относно някои институции, общи за Европейските общности, дотогавашния Съд на Европейската общност за въглища и стомана се трансформира в Съд на трите Общности. Това е моментът в който правомощията на Съда се разширяват значително. Той вече започва да осъществява юрисдикционен контрол по отношение на спазването на разпоредбите на трите договора. Също така, съгласно чл. 164 от ДЕИО и чл. 136 от ДЕОАЕ, Съда придобива компетентност да се произнася по преюдициални запитвания за тълкуването на договорите и на актовете по тяхното прилагане.
Съдът продължава да функционира като единна юрисдикция почти до самия край на 80-те години на XX век. С времето обаче товара върху Съда започва да нараства неимоверно. Именно за това, в Единния европейски акт, влезнал в сила на 1 юли 1987, е предвидена възможност Съвета да създаде помощна юрисдикция към Съда, която като първа инстанция да разглежда определена категория дела. В следствия на това правомощие на Съвета, с Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 24 октомври 1988 година, се създава Първоинстанционния съд (сега Общ съд). Първоинстанционният съд започва да функционира от 31 октомври 1989 година, като основните му компетенции са във връзка с делата между общностите и техните служители, както и делата свързани с областта на защита на конкуренцията. Важно е да се отбележи, че въпреки наличието на втори съд, то не се предвижда двуинстанционно разглеждане на всички дела, а само на тези, при които Първоинстанционния съд действа като първа инстанция. Това до голяма степен облекчава работата на Съда към онзи момент.
В следващите години обаче броят на делата пред Съда продължава да нараства и отново се стига до момент, в който неговата натовареност води до извънредно голяма продължителност на разглеждане на делата. Договорът от Ница е този, който се опитва да облекчи отново работата на Съда. На първо място, помощният характер на Първоинстанционния съд отпада, с измененията на чл. 220 от ДЕО. Освен това, вече е предвидена възможност за създаване на съдебни състави към Първоинстнционния съд, които да правораздават в конкретни области.
В тази си структура Съда продължава да функционира до Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 наември 2004 година. Съгласно него, от 2 декември 2005 година започва да функционира Съд на публичната служба. Той е специализиран съд, на който, както името му подсказва, е прехвърлена компетентността да разглежда като първа инстанция делата между Европейския съюз и неговите служители. До тогава компетентен да разглежда тази категория дела е Първоинстанционния съд. Това обаче по никакъв начин не означава, че в рамките на Съда се създава триинстанционно производство. Решенията на Съда на публичната служба подлежат на разглеждане от Първоинстанционния съд като втора инстанция, като неговото решение е окончателно.
[[Договор от Лисабон|Лисабонският договор]], който влиза в сила през 2009, не изменя съществено Съда по отношение на структурата му. Една от промените все пак е, че структурата на Съда е закрепена в първичното право, като в чл. 19 от ДЕС се казва, че Съдът на ЕС се състои от Съд, Общ съд и специализирани съдилища. Изменения настъпват и в имената, като Съда на Европейските общности е преименуван на Съд на Европейския съюз, а Първоинстанционния съд променя името си на Общ съд.
==Структура==
| |||