Съд на Европейския съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mario.t (беседа | приноси)
Mario.t (беседа | приноси)
Ред 6:
Още при самото начало на Европейския проект, създаването на [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]], е предвидено в институционалната рамка на наднационалното формирование да присъства орган с юрисдикционни правомощия. Договорът за [[Европейска общност за въглища и стомана|ЕОВС]] е подписан в Париж на 18 април 1951, а с влизането му в сила на 23 юли 1952 се създава и Съд. Първоначалното институционално название на съда е ''Съд на Европейската общност за въглища и стомана''. Първите дела пред новия правораздавателен орган са заведени през следващата - 1953 година.
 
Правомощията на Съда обаче далеч не са били такива, каквито ги виждаме в момента. Основната роля на Съда тогава е била да осъществява контрол върху Общностните институции. Той осъществява това, благодарение на компетентността си да отменя актовете на Върховния орган (тогавашното наименование на [[Европейска комисия|Европейската комисия]]), както и да следи за неговото бездействие. Също така, Съда е компетентен да отменя решенията на [[Европейски парламент|Парламентарната Асамблея]] и [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕОВС]]. Много важно е тук да се отбележи, че много характерната към момента компетентност на Съда да се произнася по преюдициални запитвания относно тълкуването на договорите и актовете по тяхното прилагане, тогава все още не е била на лице. Единствената компетентност в тази насока, която Съда е притежавал тогава, е възможността нада се произнася преюдициално по отношение на действителността на разискванията на [[Европейска комисия|Върховния орган]] или [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕОВС]], когато пред даден национален съд е повдигнат подобен въпрос.
 
Тази картина се променя значително след влизането в сила на [[Римски договори|Римските договори]]. Както в Договора за европейска икономическа общност, така и Договора за европейска общност за атомна енергия, е предвидено създаването на Съд, компетентен да тълкува и прилага разпоредбите на конкретните договори. Тези две съдилища обаче, не функционират като отделни юрисдикции, а както е предвидено в Конвенцията от 25 март 1957 година относно някои институции, общи за [[Европейски общности|Европейските общности]], дотогавашния Съд на Европейската общност за въглища и стомана се трансформира в Съд на трите Общности. Това е моментът в който правомощията на Съда се разширяват значително. Той вече започва да осъществява юрисдикционен контрол по отношение на спазването на разпоредбите на трите договора. Също така, съгласно чл. 164 от ДЕИО и чл. 136 от ДЕОАЕ, Съдът придобива компетентност да се произнася по преюдициални запитвания за тълкуването на договорите и на актовете по тяхното прилагане.
Ред 14:
В следващите години обаче броят на делата пред Съда продължава да нараства и отново се стига до момент, в който неговата натовареност води до извънредно голяма продължителност на разглеждане на делата. [[Договор от Ница|Договорът от Ница]] е този, който се опитва да облекчи отново работата на Съда. На първо място, помощният характер на [[Общ съд на ЕС|Първоинстанционния съд]] отпада, с измененията на чл. 220 от ДЕО. Освен това, вече е предвидена възможност за създаване на съдебни състави към [[Общ съд на ЕС|Първоинстанционния съд]], които да правораздават в конкретни области.
 
В тази си структура Съда продължава да функционира до Решение 2004/752/[[Европейска общност|ЕО]], [[Европейска общност за атомна енергия|Евратом]] на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета]] от 2 наемвриноември 2004 година. Съгласно него, от 2 декември 2005 година започва да функционира [[Съд на публичната служба|Съд на публичната служба]]. Той е специализиран съд, на който, както името му подсказва, е прехвърлена компетентността да разглежда като първа инстанция делата между Европейския съюз и неговите служители. До тогава компетентен да разглежда тази категория дела като първа инстанция е [[Общ съд на ЕС|Първоинстанционният съд]]. Това обаче по никакъв начин не означава, че в рамките на Съда се създава триинстанционно производство. Решенията на [[Съд на публичната служба|Съда на публичната служба]] подлежат на разглеждане от [[Общ съд на ЕС|Първоинстанционния съд]] като втора инстанция, като неговото решение е окончателно.
 
[[Договор от Лисабон|Лисабонският договор]], който влиза в сила през 2009, не изменя съществено Съда по отношение на структурата му. Една от промените все пак е, че структурата на Съда е закрепена в първичното право, като в чл. 19 от ДЕС се казва, че Съдът на ЕС се състои от [[Европейски съд|Съд]], [[Общ съд на ЕС|Общ съд]] и специализирани съдилища. Изменения настъпват и в имената, като Съда на Европейските общности е преименуван на Съд на Европейския съюз, а [[Общ съд на ЕС|Първоинстанционния съд]] променя името си на [[Общ съд на ЕС|Общ съд]].