Тодор Светослав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
грешно ударение |
ед ддз |
||
Ред 1:
{{Монарх|име=
| описание=цар на България
| изображение за личността=[[Картинка:Silver_coin_of_Theodore_Svetoslav.png|center|180px]]
| описание на изображението=
| управление=[[1300]]-[[
| коронация=
| обкръжение=
Ред 17:
}}
[[Файл:Bulgaria-Theodore Svetoslav.png|мини|360п|България при Цар Тодор Светослав]]
'''
== Биография преди възкачване на престола ==
Цар Светослав е син на [[Георги I Тертер]] и [[Мария Тертер]]. Предполага се, че е роден в началото на 70<sup>-те</sup> години на [[13 век]]. През [[1279]] г. с византийска помощ на трона в [[Търново]] се възкачва [[Иван Асен III]]. Главният му съперник — Георги Тертер, е привлечен за негов пръв помощник и му става зет. Тодор Светослав и майка му са изпратени в [[Никея]] като заложници. След бягството на Иван Асен III ([[1280]]), Георги Тертер завзема престола. Той се отказва от натрапения му брак със сестрата на византийското протеже и прави опит да си върне първата съпруга и сина си. Към [[1284]]-[[1285]] г.
След връщането си в Търново Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си.<ref>За този факт се съди по находките на монети с изображения на Георги I Тертер и Тодор Светослав като съвладетели.</ref>. Скоро става отново заложник, този път при татарския хан [[Ногай]], тъй като, неуспявайки да устои на монголо-татарските набези и натиск, Георги I Тертер се признава за [[васал]] на [[Златна орда|Златната орда]]. В татарски плен царският син прекарва ок. 15 години. След загубата на трона от страна на баща му Светослав изпада в крайна бедност. Съпругата на Ногай [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] (извънбрачна дъщеря на [[Михаил VIII Палеолог]]) урежда брак между него и внучката на богатия търговец Пандолеон. Женитбата не носи престиж на Светослав, но подобрява значително материалното му положение.
След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му [[Чака]] и претендента [[Токтай]]. Чака губи и заедно със жена си (дъщеря на Георги I Тертер) и
==Управление==
===Укрепване на престола===
По искане на Токтай Чака е екзекутиран и главата му изпратена на хана в [[Крим]]<ref>'''Чолпанов''', '''Б.''', '''Гюзелев''', '''В.''', ''Бележити българи'', том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 289</ref>. Отношенията със Златната орда са уредени успешно. България не само отново става независима държава, но има определени териториални придобивки. В границите на държавата е включена [[Бесарабия]], чак до [[Белгород Днестровски|Маврокастро]] на устието на р. [[Днестър]]. Наред с отстраняването на татарската заплаха, от първостепенно значение за
===Борба срещу претендентите за царската власт===
Укрепването на Българската държава не съвпада с интересите на [[Византия]]. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, [[император]] [[Андроник II Палеолог]] организира през [[1301]] г. поход срещу цар
Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор [[Радослав (севастократор)|Радослав]], брат на [[Смилец]]. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на
===Война с Византия===
През [[1304]] г.
През август същата година Михаил IX Палеолог предприема нападение в земите около [[Сливен]] и ги подлага на опустошение. Императорът възстановява властта си по Черноморието, но за кратко. През есента
През [[1305]] г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир (неуспешни опити в тази насока са правени още през 1304 г.), използвайки връзката на [[Смилцена Палеологина|вдовицата на Смилец]] с дъщеря ѝ [[Марина Смилец|Марина]] - съпруга на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си,
На следващата [[1306]] г. 16 000 [[алани]], недоволни от византийския император, се обръщат към
Отчитайки боеспособността на каталунските наемници и конфликта им с византийските власти, царят започва преговори с предводителя им [[Беренгар дьо Рокафорт]], предлагайки му да премине на българска страна. Светослав му обещава женитба със сестра си, вдовицата на Чака. Преговорите не дават положителен резултат. Предполага се, че са осуетени от византийската дипломация.
Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия. Андроник II умишлено бави решението си, поради нежелание да се примири със загубата на черноморските градове.
===Мирни години===
През останалата част от управлението си
Към [[1310-1311]] г. на държавно посещение в Търново пристига сръбският [[крал]] [[Стефан Милутин|Стефан Милюдин]]. Влошените заради прогонването на сестрата на
Няма преки сведения за контактите между Българското царство и [[Видинско царство|Видинското деспотство]]. Поради липса на данни за военни конфликти помежду им се приема, че цар Тодор Светослав и деспот [[Шишман I]] подържат мир.
Ред 57:
В последните години на своето управление Тодор Светослав активизира политиката си спрямо Византия. Повод за това е конфликтът между Андроник II Палеолог и внука му [[Андроник III Палеолог]], възникнал след смъртта на Михаил IX в [[1320]] г. Българският цар изпраща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военачалника Мартин. Той предлага съюз и допълнителни войски. Младият император отказва помощта му, подозирайки, че истинските намерения на царя са да го плени. Същевременно на два пъти татарски дружини извършват грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през Българското царство.
== Семейство ==
==Външни връзки==
* [http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/10/terterovci.jpg България при Тертеровци - карта]
|