Сакалиби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 1:
'''Сакалибите''' (още и ''саклаб'', ''сиклаб'', ''саклаби'', а в арабо-ислямската литература '''صقالبة''', и в [[романски езици|романските езици]] и на [[латиница]] ед.ч. Siqlabi, мн.ч. Saqaliba) е термин от арабско-ислямските източници през средновековието, с който било означавано светлокосото население на Източна и Югоизточна Европа - [[славяни]], [[угри]], [[кумани]] и най-вече [[Волжки българи|Волжските българи]]<ref>[http://www.bibliotekar.ru/rusKiev/23.htm Ас-сакалиба или славяните и волжските българи, Ибн Фадлана]</ref> {{факт|Впоследствие терминът придобил тясно означение за онези бивши войни от славянските контингенти във византийската армия в [[Мала Азия]], които били взети в арабски плен, дезертирали при противника или просто били членове на прословутите [[Банда (Византия)|банди]] от периода на [[арабско-византийски войни|арабско-византийските войни]].|2015|2|5}}
 
{{факт|[[Истахри]] наричал саклаби светлите [[туркопули]], а Гарнати и Гардизи наричат славяните - славия, пишейки, че те живеят на запад от Киев, русите - в Киев, а Арсания пък сочи - северно от Киев. Със сакалиба арабите асоциирали преди всичко [[кумани]]те и останалите светли хора. Впоследствие терминът сакалиба в арабско-ислямските източници се прехвърля върху славянските несретници в ислямските страни, каквито е имало винаги.|2015|2|5}} Понякога се прави изрично разграничение между понятията славянин (славия) и саклаб, като второто по-скоро обобщава всички руси северни хора независимо от техния произход, като кумани, българи и т.н. <ref>[http://www.bibliotekar.ru/rusKiev/23.htm Ас-сакалиба славяне у Ибн Фадлана]</ref>
 
== Произход на термина ==
{{факт|Арабският израз ''саклаб'', ''сиклаб'', ''саклаби'' и тем подобни се явява фонетично видоизменена заемка от [[византийски език|византийското]] «склавини».|2015|1|19}}
 
== Географско разпространение на термина ==
{{Основна|Анатолийски българи}}
{{факт|В резултат от арабско-византийските войни и последвалите ги [[кръстоносни походи]], голям брой славянобългарско и друго славянско население попаднало отвъд границата на византийските теми в Мала Азия. Мюсюлмански и еврейски роботърговци отвъд [[юдейска порта|юдейската порта]] продавали това население из пазарите в Източното Средиземноморие и по-специално на остров Крит. По този начин в периода 12-16 век сакалиби се срещат по цялото средиземноморие, дори в [[Магреб]] и далечно [[Мароко]]. Сакалиби са били и едни от най-известните [[берберски пирати]].|2015|1|19}}
 
{{факт|Предходно началото на този процес бил поставен доста по-рано понеже още [[Теофан Изповедник]] ни известява в своите летописи, че цяла славянска армия с численост над 5 000 разселил в Сирия арабския халиф още през 60-те години на 7 век.|2015|1|19}}
 
== Източници и литература ==