|
[[File:Mendelssohn Tomb.JPG|thumb|280px|right|Мозес Менделсон (1729–1786) над своята надгробна плоча, [[ескиз]] от [[Даниел Холдовецки]]]]
'''Хаскалата''' ({{lang-he|השכלה}}: «[[просвещение]]», от ''сехел'', «[[разум|здрав смисъл]]», «[[интелект]]») е {{факт|еврейско идеологическо, образователно, културно, литературно и социално движение, което възниква през втората половина на [[18 век]] в [[Европа]], и в частност в [[Прусия]], под натиска на [[Просвещение]]то. Еврейското просвещение, или другото име на Хаскалата, се заражда през [[1770]] г., като основна роля за възникването му изиграва [[философия]]та, [[деизъм|деизма]], дейността и личността на [[Мозес Менделсон]].|2015|2|5}}
{{източник|Хаскалата встъпва срещу културната и религиозна изолация на евреите, съзирайки в реализирането и усвояването на [[идея|идеите]] на европейското просвещение сред евреите, залог за подобряване на социалното положение на еврейския народ и излизането му от гетата по онова време. Хаскалата е повратен момент, отправна точка в новата еврейска история или по-точно в най-новата еврейска история, превръщайки се в идеологически източник на всички основни течения на еврейската национална мисъл и [[еврейска еманципация|еврейската еманципация]] през следващите два века до днешни дни след [[закон за еврейската натурализация|закона за еврейската натурализация]].|2015|01|22}}
{{източник|Хаскалата влияе върху всички еврейски социални движения и процеси през [[Съвременна епоха|съвременността]], включително и на [[асимилация|асимилаторските]] и национално-религиозните в [[юдаизъм|юдаизма]], които също намират своя [[общ произход]] в [[идеология]]та на Хаскалата. Хаскалата, под натиска на [[германска историческа школа|германската историческа школа]], стимулира [[Реформация в юдаизма|реформацията в юдаизма]] през втората половина на 19 век в Прусия, а сетне и в [[Германска империя]], следствие от което идеите на еврейското просвещение влизат в задочен [[спор]] с [[ортодоксален юдаизъм|ортодоксалния юдаизъм]] ([[Карл Маркс]] произхожда от [[равин]]ско семейство - виж [[за еврейския въпрос]]). В светски план, Хаскалата води след себе от една страна, първо до тенденция към езикова и културна асимилация на просветените евреи от по-високата култура на европейските страни в които пребивават, а от друга до стимулиране на обратния процес към осъзнаване на юдейското наследство с появата на нова литература на [[иврит]] с последвалите идейни и идеологически течения носещи национален характер - хебраизъм и идишизъм (движения за възраждането на [[иврит]]а, на основата на което възниква [[хебраистика]]та) и политическия и светски [[ционизъм]] в самия край на 19 век (виж и [[Рим и Йерусалим]], [[Еврейската държава]] и [[Основите на XIX век]]).|2015|01|22}}
{{източник|Особеност на Хаскалата в общоевропейски и просветителски план е спецификата на задачата й по приобщаване на отритнатото еврейско население от гетата към общочовешките ценности проповядвани по време на [[Просвещение]]то. В този смисъл и контекст, Хаскалата носи уникален философски характер с оглед на историята, предвид на особената етно-религиозна обособеност на евреите още от [[античност]]та с възникването на [[юдаизъм|юдаизма]] като [[религия]]. Основната задача пред Хаскалата била еврейската интеграция в [[общество]]то с, а и след излизането от [[гето|гета]]та (виж [[Венецианско гето]]).|2015|01|22}}
{{История на юдаизма|име=Хаскалата|1770|240}}
|
