Разлика между версии на „Пикиращ бомбардировач“

+картинки, оформяне
(допълване от EN)
(+картинки, оформяне)
[[Картинка:A-24 diving.jpg|мини|вдясно|Типично поведение на пикиращ бомбардировач]]
'''Пикиращ бомбардировач''' е [[самолет]]-[[бомбардировач]], предназначен да пуска [[авиационна бомба|бомби]] при много стръмно спускане ([[пикиране]]), като по този начин постига по-висока точност и намалява ефективността на противниковата [[противовъздушна отбрана]] (ПВО).
 
С нарастването през годините на здравината и товароподемността на самолетите, тази тактика става високо ценена. В началото на [[1930-те]] пикиращото бомбопускане ясно е фаворитизирано в тактическите доктрини, особено срещу цели, които са твърде малки, за да бъдат точно поразени от [[хоризонтален бомбардировач]].
 
Докато ВВС на '''САЩ''' залагат на обширни атаки от много големи бомбардировачи, ВМС на САЩ поръчват първия пикиращ бомбардировач — бипланът Къртис F8C (''Curtiss F8C Hell„Hell-DiverDiver“'') (да не се бърка с моноплана ''DouglasДъглас SBD „Dauntless“'' или ''SB2C Helldiver„Helldiver“'').
 
[[Картинка:Junkers Ju87.jpg|мини|вдясно|250п|Германски пикиращи бомбардировачи ''Юнкерс Ju-87 „Щука“'' в полет]]
В началото на [[1930-те]] [[Ернст Удет]] на посещение в САЩ успява да закупи четири самолета F8C и да ги превози до '''Германия'''. Там те предизвикват малка революция. Тактиката на пикиращия бомбардировач позволява малки самолети на [[Луфтвафе]] да играят успешна роля като [[тактическо оръжие]], което е било нужно. Скоро са сключени договори за проектирането на собствени пикиращи бомбардировачи, в резултат на които се появява самолетът [[Ju-87|Юнкерс Ju-87 „Щука“]] (съкратено от немското ''Sturzkampfflugzeug'', буквално „пикиращ боен самолет“).
 
Щуките бързо остаряват морално и многократните опити да бъдат заменени с по-нов и усъвършенстван самолет неизменно се провалят. При започването на [[Битката за Британия]] те вече са превъзхождани от КВС и търпят огромни загуби.
 
'''Япония''' също влага значителни усилия в пикиращите бомбардировачи, по същите причини като ВМС на САЩ — за атакуването на кораби. Те започват войната с един от най-добрите модели, Aichi D3A, но той също остарява морално много бързо. По-късно се появява много по-добрият Yokosuka D4Y Suisei„Suisei“, но по това време вече няма индустриалната възможност да бъде произвеждан изобщо. За разлика от тях САЩ разполагат с Douglas SBD Dauntless, който постига резултати като D3A, а по-късно е заменен с по-бързия и по-сложен Curtiss SB2C Helldiver. И от двата вида са произведени големи количества.
 
[[Картинка:Midway dauntless.jpg|мини|вдясно|Американски ''Дъглас SBD „Dauntless“'' в атака]]
Един от най-известните случаи на успешна пикираща атака е в [[Битката за Мидуей]] през [[юни]] [[1942]] г. когато американски самолети Dauntless нанасят фатални попадения на три отделни Японски самолетоносачи от първа линия в рамките на шест минути.
За разлика от Япония, '''САЩ''' разполагат с Дъглас SBD „Dauntless“, който постига резултати като ''D3A'', а по-късно е заменен с по-бързия и по-сложен Curtiss SB2C „Helldiver“. И от двата вида са произведени големи количества.
 
Един от най-известните случаи на успешна пикираща атака е в [[Битката за Мидуей]] през [[юни]] [[1942]] г. когато американски самолети ''Dauntless'' нанасят фатални попадения на три отделни Японски самолетоносачи от първа линия в рамките на шест минути.
 
Единствената голяма сила, която не произвежда собствен пикиращ бомбардировач е '''Великобритания'''. [[Кралската флота]] няколко пъти се опитва да въведе такъв, но не успява поради множество причини, не на последно място заради политическото влияние на [[Кралските въздушни сили]]. Единственият създаден хибрид между пикиращ бомбардировач и [[изтребител]] е Blackburn Skua, който е използван за кратко време и в ограничени количества.
 
'''След войната''' пикиращите бомбардировачи бързо изчезват. Противовъздушната артилерия значително е подобрила маневреността и ефективността си, и има ефект като изтребител върху уязвимите и бавнодвижещи се пикиращи бомбардировачи. По същото време се усъвършенстват и бомбоприцелите, които позволяват висока точност на попадение и при по-малки ъгли на атака. Поради умалените си размери те могат да се монтират вече практически на всеки самолет, включително на изтребител. Въпреки, че тези самолети все пак „пикират“ до известна степен към целта, те са способни да извършват множество разнообразни задачи и поради това не се смятат вече за пикиращи бомбардировачи.
 
'''В днешно време''' [[умна бомба|умните бомби]] са заменили повечето от другите видове техники за бомбардиране в САЩ и европейските страни. Бомбите могат да бъдат пускани от голяма височина на много километри от целта, снижавайки риска за самолета. Насочването става по различни начини, включително лазерно насочване, вградена GPS, радар, инфрачервени сензори, видеонасочване и инерционно коригиране на отклоненията от вятъра. Бомбоприцелите дават възможност за [[бомбардиране чрез подхвърляне]] (на английски ''toss bombing''), което е един вид обратното на пикиращото бомбардиране, при което самолетът пуска бомбата докато носът му е насочен нагоре. Когато се налага пускането на неуправляеми бомби все още се използват коси пикирания до 45 градуса.