Тилзитски мир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
След победата на Наполеон, съюзниците подписват т.н. [[Тилзитски мир]] с [[Франция]]. Русия подписва на 25.06. ( нов стил 07.07. ) [[1807г.]] , а Прусия - на 09 (нов стил 21 ) 07.1807г. [[Русия]] се съгласява на създаването в нейните граници на Варшавското херцогство - васално на Франция държавно образувание. Русия се задължава да плати 100 000 000 [[франк]]а контрибуции и да се присъедини към континенталната блокада на [[Англия]].
[[Франция]] става абсолютен хегемон на континента.
 
== Събития ==
Наполеон се оказва в неочаквана ситуация. След като с малка част от авангардите на Мюра, в преследване на руския ариергард на Багратион, той заема с бой Ейлау вечерта на 7 срещу 8 февруари, призори, при собствената си рекогносцировка с адютантите, той установява че пред града се е разположила на практика цялата руска армия. Възможно е Императорът да е имал намерение и да наложи сражение на противника на някакъв етап, но това далеч не е сигурно. Кампанията до този момент от френска страна е по-скоро помощ за Ней, корпусът на когото е доближил зимните си квартири опасно близо до руските. Набезите на казаците на Платов и опитът на Беннингсен да разбие отделно VІ корпус на Великата армия, водят до спешно излизане на Наполеон от Варшава и нещо като зимно настъпление. Но така се получава, че руснаците са напълно съсредоточени (разбира се, непрекъснато зоват малкия отряд на Л’Есток да се присъедини към тях, което накрая се случва) докато френските корпуси са далеч един от друг.
 
Наполеон има със себе си корпусите на Ожеро и Султ, както и кавалерията си, съсредоточена в любимата му резервна маса, но всъщност негов авангард и гвардията – нещо като дивизия през 1807 година, а това значи не повече от 8 000 души, естествено, подбрани. Така силите му пред Беннигсен се оценяват по различни данни и след последния достоверен доклад от 6 февруари, а това значи преди боя собствено за Ейлау, на около 40-45 хиляди души.
 
Руснаците отсреща са не по-малко от 65 хиляди (руските източници), по френските данни, до 80 хиляди, по германските около 75 хиляди.
 
И двете страни разчитат на подкрепления. Източно от главната маса с Императора, настъпва корпусът на Даву, на около 25 км, способен да се яви на бойното поле почти в началото на сражението. Това е и най-големия корпус на французите, около 20 хиляди души. Западно, на около 50 км е Ней, с около 12 хиляди. Назад е и Бернадот, но неговия корпус е по-скоро потенциален резерв, той е на повече от 70 км разстояние от случващото се. Руснаците чакат само Л’Есток с пруските му части от запад. Те са около 9 000 души, но едва половината влизат в сражението.
 
От руска страна, не е ясна целта на сражението. Те първо се опитват да задържат града, после контраатакуват, накрая го изоставят, след като напразно подлагат мускетарския полк от Кострома на масова сеч от драгуните на Груши. Беннигсен има да пази две направления. Ляво от позициите му е пътя към Русия, зад гърба му е Кьонигсберг с пруското кралско семейство и относително сигурна снабдителна база. Далеч на северозапад е Данциг, оттатък Висла, но нищо в руското поведение не показва, че се опитват да настъпват натам. Варшава е сполучлива цел, но пред тях стои Великата армия.
 
Французите най-вероятно планират да отрежат и дори обкръжат руската армия, първо от собствената и територия, а с идването на частите на Ней и от Кьонигсберг. Въпросът е, че са доста разпръснати. Наполеон играе Va banque. Дори самото му присъствие е способно да придаде тежест на френските аргументи. Корпусите на Ожеро и Султ са достатъчни да занимаят центъра и лявото руско крило. В руското дясно единствения бой е между една от дивизиите на Султ и малко кавалерия за една мелница, превзета при руската контраатака, но продължение няма.
 
Най-драматично до обед нещата се развиват в центъра, пред прословутото гробище, край църквата на Ейлау.
Слънцето изгряло около 7 часа местно време - денят бил 8 февруари по нов, грегориански стил, или 27 януари по юлианския на руснаците(17-и, хм , вентоз по революционния календар)През ноща температурите паднали до -12 градуса, през деня достигнали до -4.
Първоначално царяла пълна тишина. Но с изгрева, откъм руските позиции започнала канонадата. Тя била насочена главно към Ейлау. Французите научили от пленници, че руският командващ артилерията Резвой е докарал и 22 обсадни оръдия от Кьонигсберг. Френските батареи били командвани от любимеца на Императора, прочутият Александр-Антоан Юро де Сенармон. Действията му през този ден ще му донесат Почетния легион. Френската артилерия е със стотина оръдия по-малко от руските. Но действа със същата унищожителна сила. Обстрелват се почти три часа, без да се предприемат други действия, поне в центъра. Французите са малко по-добре, частите им се укриват в градските постройки. А Виктор Юго, племенник на един от участниците в битката, капитан Жозеф Юго от 55 линеен полк, ще напише прословутите си стихове: "Снарядите се забиваха в гробището, сякаш искаха да убият гробовете..."
 
== Руски боен ред при Прейсиш-Ейлау - февруари 1807 ==