Разлика между версии на „Правителство на Рачо Петров 2“

линк към заема от 1904
(линк към заема от 1904)
'''Второто правителство на Рачо Петров''' управлява [[Княжество България]] от [[6 май]] [[1903]] до [[23 октомври]] [[1906]] ([[стар стил]]).<ref name="bgstateinst">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)</ref>
 
Съставено почти изцяло от дейци на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната (стамболовистка) партия]] и опряно на нейната подкрепа в [[XIII Обикновено народно събрание]], управлението му се схваща като част от продължилия до 1908 година '''Втори стамболовистки режим'''.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|763}}
 
КабинетътПравителството наначело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3, ISBN 954-8187-32-9. Стр. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.] Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]].
 
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)</ref>, свръхразходите за въоръжаване водят до увеличаване на данъчното бреме и социалното недоволство, задлъжняване на държавата и облагодетелстване на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.] Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]].
 
== Събития ==
* 26 март – [[Българо-турска спогодба (1904)|Българо-турска спогодба]] притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на [[ВМОК|върховистките]] чети.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|493}}
* 30 март – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}}
* ноември31 октомвриПарламентътПравителството ратифицирасключва нов заемдоговор за 100 милиона левазаем от [[Париба|Банк дьо Пари е де Пеи Ба]] в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите [[Търново]]–[[Трявна]] и [[Радомир]]–[[Кюстендил]].{{hrf|Тодорова|2009|105-107}}, ратифициран от парламента още през ноември{{hrf|Стателова|1999|188}}.
* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}}
* ноември – Парламентът ратифицира нов заем за 100 милиона лева от [[Париба|Банк дьо Пари е де Пеи Ба]] за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите [[Търново]]–[[Трявна]] и [[Радомир]]–[[Кюстендил]].{{hrf|Стателова|1999|188}}
 
=== 1905 ===
* {{ташев}}
* {{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | isbn = 978-954-8579-18-6}}
 
<references />
{{бел2}}
 
== Вижте още ==