Авксентий Пелагонийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
Ред 37:
В 1908 година, когато екзарх Йосиф е болен, Авксентий Пелагонийски го замества. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в същата година е назначен от султана за сенатор в парламента на [[Османска империя|Османската империя]], което е голямо постижение, тъй като за сенатор не е назначен нито един гръцки митрополит. Четирима гръцки активисти правят опит за убийството му в Екзархийския дом.<ref name="Църковен вестник 35"/>
 
През 1913 г.година след като Битоля попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], Авксентий заедно с другите български митрополити е прогонен от новите сръбски власти.<ref name="Църковен вестник 35"/> На 17 юни 1913 година, заедно със своя протосингел архимандрит [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград.<ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Poslednite_vladici.pdf Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, 1912, стр. 29.]</ref>
 
След влизането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] и освобождаването на [[Вардарска Македония]] Авксентий в края на декември 1915 г. пристига в Битоля и макар и с разклатено здраве, той поема отново своята Пелагонийска епархия. След [[Битолско настъпление|превземането на Битоля]] от силите на [[Антанта]]та през есента на 1916 г. Авксентий премества седалището си в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където остава до поражението на България през 1918 г.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, 2005, с. 72.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_5.html#2_5 Петров, Петър и Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония. София, 2003, с. 138-139]</ref>